Роклята има туникообразна кройка и се шие от тъмно-синя домашнотъкана материя.Днес се съхраняват автентични образци в държавните музеи на РФ и в други колекции.Синият цвят на дрехата символизира цвета на небето,горния свят,а бродериите имат различни орнаменти в зависимост от района,социалното положение на невестата,принадлежността и към определен род.Роклята е богато орнаментирана с червени,жълти и зелени цветове.
Общият план на бродерията предизвиква голям научен интерес и се нарича сауыт нагыс – модел ризница,тъй като орнаменталните полета от ромбовидни фигури на гърдите напомнят на този елемент от облеклото на воина.Според А.Алламуратов,това може да е отглас от дрехите на масагетските жени- войни,възпети в каракалпакският епос.Такава връзка с женски доспехи няма аналогия сред останалите народи от Средна Азия.В долната част на роклята са избродирани стъпенчати ромбове с кръст във вътрешността и рогообразни мотиви.Тези орнаменти са свързани с пожелание за благополучие и продължаване на рода. Според Гульназ Торениязова,цялата декорация на сватбената рокля съчетава идеята за двойната роля на жената от родовоплеменното общество – на воин и продължителка на рода.
Бродериите върху роклята спазват принцип на симетрия.Централната линия,състояща се от модела „хоросонски рога”,чиято численост указва на многочислените колена в рода.От този централен мотив в двете посоки се разклоняват косо ромбовидни елементи,а около врата са разположени стилизирани изображения на обеци / сырга нагыс /.Широка линия от орнаменти ,като зигзаги,малки триъгълници,зъбци и квадрати с роговидни елементи , украсява и ръкава.Синя рокля без бродерия при каракалпаките представлява траурна дреха.
Друг интересен елемент от сватбеното облекло е така наречения кызыл киймешек,който тук накратко ще наречем киймешек.Той се изработва и орнаментира с голямо усърдие.Представлява нагърдник към чийто край е пришита триъгълна кърпа падаща назад,завършваща с ресни дълги 5-7 см.. Предната нагръдна част е украсена с няколко реда хоризонтални и вертикални орнаментирани полета,съставящи сложна композиция. По края на киймешека се бродират растителни орнаменти
Върху киймешека се поставя украшение наподобяващо шлем и се нарича саукеле.Изготвя се от филц,покрива се с червено сукно и се украсява богато с метални висулки,цветни камъни,мъниста главно коралови. На челото също се спуска висулка /жыга – скъпоценна/,украсена с камъни и мъниста
Други украшения на саукелето са така наречените кыран,което означава ловък,биещ без пропуск.Те представляват метални гравирани пластинки и напомнят глава на орел или ловна птица.
В задната част на саукелето се закрепва дълга ,украсена с бродерия лента,наречена халка или халыка.Към нея се прикрепват дълги мрежи от нанизани камъни в зелен,жълт и гранатов цвят. На гърдите отпред се спускат три гердана от мъниста с различна големина.
Саукелето се носи в съчетание с цилиндрична метална шапка /тобелек/ също богато украсен.
Саукелето представлява едно доста скъпо украшение и се носи само от богати жени. Подобно на саукелето украшение се среща и при другите народи от Средна Азия – казахи,узбеки,туркмени.На снимката е показано чувашко украшение за коса на омъжена жена.
Сватбеният костюм завършва с халат-покривало /жепек-жегде/,който се поставя на главата и закрива рамената.Халатът има дълги лъжливи ръкави,които се завързват отзад на гърба.За ръцете са направени прорези.Вратника на халата се бродира и украсява с копринени ресни и мъниста.Червен халат влиза в чеиза на невестата и се носи от 15-годишна възраст.След 40-та година жените носят халат от бял цвят.За разлика от узбекския,каракалпакския халат не е съчетан с мрежа ,тъй като каракалпачките не закриват лицето си.
Сватбеният костюм добива още по-тържествен вид с носените от жената накити,които включват дълги обеци,колие наречено хайкель,брошка наричана туйме , специално бижу наречено онгирмоншак и обица за носа. Сватбената рокля се закопчава с кръгла брошка от сребро с камък сердолик.Ръцете на невестата са украсени с пръстени със скъпоценни камъни и гривни,а в косите се вплитат ленти с ширина 2-2.5 см с пришити мъниста,монети,камбанки.Сердоликът при почти всички народи на Изтока се счита ,че има предпазващи функции.
Това изобилие от дрехи и украшения биха могли да бъдат не случайно изпитание за девойката,тъй като те изискват издържливост , търпение и сила през цялото тържество,а това са качества необходими на бъдещата майка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар