Каракалпакско приложно изкуство - накити

Каракалпакските накити са разнообразни,внушителни и имат специално място в естетическата система на етноса.Всяко бижу има охранителни функции и се използва като амулет,особено необходими за една бъдеща майка.По-горе са изброени някои от накитите използвани в сватбения костюм.
Накитът наречен туйме може да има различни форми.Може да бъде куполообразен и орнаментиран с елемента „змийски следи” и с растителни елементи.Може би формата му е свързана с космогоническата представа за яйцето от което се заражда Вселената.




Друг вид туйме наречен жалпак или бака/жаба/ наподобява стилизирана жаба.При каракалпаките съществува поверие,съгласно което,жабите падат от небето заедно с дъжда и предвещават идването на пролетта и възраждането на природата.



Третият вид се нарича шар туйме и представлява кръстообразно изделие,инкрустирано с пет сердолика.Всеки от четирите края на кръста завършва със стилизирано изображение на рога.Рогата на овен символизират плодородие,благополучие ,а при много народи овенът е и тотемно животно.Този вид накит може би изобразява слънце,тъй като кръстът е солярен символ,може да указва за четирите страни на света или четирите основни елемента – въздух,земя,вода,огън.



Тези украшения представляват универсално благопожелание и могат да се заменят и в место туйме да се използва хайкел.
Накитът хайкел представлява масивно сребърно колие с инкрустирани големи сердолики и допълнено с висящи ромбове,розетки и мъниста.Състои се от три части,а централната част се използва като амулетница и представлява цилиндър,в който се съхранява записана на хартия молитва или сура от Корана.Накитът се украсява със изображения на рога или схематични изображения на божества,а също и с висулки завършващи с ромбове или камбанки.Към него може да се добави и специална висулка наречена онгирмоншак.



Украшението онгирмоншак има полусферична форма,от която висят верижки ,завършващи с ромбоидни листенца и камбанки.По звънтенето на този накит можело да се познае,че идва девойка.Приписва му се способност да прогонва зли духове.Символ е също на майчинството и се носи под пъпа.



Специална нагръдна украса е така нареченото онгирше,представляващо бродиран нагръдник от текстил,филц в червен цвят на който се закрепват различни накити туйме и монети по строги правила.В долната част на нивото на пояса се закрепва и онгирмоншак.





Всички описани самобитни накити и модели на орнаменталното изкуство са свързани тясно с обрядовите символи на каракалпакската архаична култура.Изключителното им разнообразие и изразителната изработка свидетелстват за богатството на каракалпакската култура.Срещащите се аналогични модели и при съседните народи говори за етнокултурни връзки между народите от Средна Азия

Показаните модели от сайта http://karakalpak.com са експонати от Каракалпакския държавен музей на изкуствата,Ермитаж и други колекции.

Каракалпакско приложно изкуство - сватбен костюм

При каракалпаките сватбеното облекло не се облича само веднъж,а създадения с голямо търпение костюм се използва и за всички празници.Целият комплект включва:долна риза и панталон,синя рокля /кок кейлек/ , специална украса за глава от три части - кызыл киймешек, саукеле и тобелик и горно покривало /жепек жегде/.
Роклята има туникообразна кройка и се шие от тъмно-синя домашнотъкана материя.Днес се съхраняват автентични образци в държавните музеи на РФ и в други колекции.Синият цвят на дрехата символизира цвета на небето,горния свят,а бродериите имат различни орнаменти в зависимост от района,социалното положение на невестата,принадлежността и към определен род.Роклята е богато орнаментирана с червени,жълти и зелени цветове.



Общият план на бродерията предизвиква голям научен интерес и се нарича сауыт нагыс – модел ризница,тъй като орнаменталните полета от ромбовидни фигури на гърдите напомнят на този елемент от облеклото на воина.Според А.Алламуратов,това може да е отглас от дрехите на масагетските жени- войни,възпети в каракалпакският епос.Такава връзка с женски доспехи няма аналогия сред останалите народи от Средна Азия.В долната част на роклята са избродирани стъпенчати ромбове с кръст във вътрешността и рогообразни мотиви.Тези орнаменти са свързани с пожелание за благополучие и продължаване на рода. Според Гульназ Торениязова,цялата декорация на сватбената рокля съчетава идеята за двойната роля на жената от родовоплеменното общество – на воин и продължителка на рода.
Бродериите върху роклята спазват принцип на симетрия.Централната линия,състояща се от модела „хоросонски рога”,чиято численост указва на многочислените колена в рода.От този централен мотив в двете посоки се разклоняват косо ромбовидни елементи,а около врата са разположени стилизирани изображения на обеци / сырга нагыс /.Широка линия от орнаменти ,като зигзаги,малки триъгълници,зъбци и квадрати с роговидни елементи , украсява и ръкава.Синя рокля без бродерия при каракалпаките представлява траурна дреха.

Друг интересен елемент от сватбеното облекло е така наречения кызыл киймешек,който тук накратко ще наречем киймешек.Той се изработва и орнаментира с голямо усърдие.Представлява нагърдник към чийто край е пришита триъгълна кърпа падаща назад,завършваща с ресни дълги 5-7 см.. Предната нагръдна част е украсена с няколко реда хоризонтални и вертикални орнаментирани полета,съставящи сложна композиция. По края на киймешека се бродират растителни орнаменти






Върху киймешека се поставя украшение наподобяващо шлем и се нарича саукеле.Изготвя се от филц,покрива се с червено сукно и се украсява богато с метални висулки,цветни камъни,мъниста главно коралови. На челото също се спуска висулка /жыга – скъпоценна/,украсена с камъни и мъниста



Други украшения на саукелето са така наречените кыран,което означава ловък,биещ без пропуск.Те представляват метални гравирани пластинки и напомнят глава на орел или ловна птица.



В задната част на саукелето се закрепва дълга ,украсена с бродерия лента,наречена халка или халыка.Към нея се прикрепват дълги мрежи от нанизани камъни в зелен,жълт и гранатов цвят. На гърдите отпред се спускат три гердана от мъниста с различна големина.




Саукелето се носи в съчетание с цилиндрична метална шапка /тобелек/ също богато украсен.



Саукелето представлява едно доста скъпо украшение и се носи само от богати жени. Подобно на саукелето украшение се среща и при другите народи от Средна Азия – казахи,узбеки,туркмени.На снимката е показано чувашко украшение за коса на омъжена жена.



Сватбеният костюм завършва с халат-покривало /жепек-жегде/,който се поставя на главата и закрива рамената.Халатът има дълги лъжливи ръкави,които се завързват отзад на гърба.За ръцете са направени прорези.Вратника на халата се бродира и украсява с копринени ресни и мъниста.Червен халат влиза в чеиза на невестата и се носи от 15-годишна възраст.След 40-та година жените носят халат от бял цвят.За разлика от узбекския,каракалпакския халат не е съчетан с мрежа ,тъй като каракалпачките не закриват лицето си.



Сватбеният костюм добива още по-тържествен вид с носените от жената накити,които включват дълги обеци,колие наречено хайкель,брошка наричана туйме , специално бижу наречено онгирмоншак и обица за носа. Сватбената рокля се закопчава с кръгла брошка от сребро с камък сердолик.Ръцете на невестата са украсени с пръстени със скъпоценни камъни и гривни,а в косите се вплитат ленти с ширина 2-2.5 см с пришити мъниста,монети,камбанки.Сердоликът при почти всички народи на Изтока се счита ,че има предпазващи функции.



Това изобилие от дрехи и украшения биха могли да бъдат не случайно изпитание за девойката,тъй като те изискват издържливост , търпение и сила през цялото тържество,а това са качества необходими на бъдещата майка.

Каракалпакско приложно изкуство - шевици

Каракалпакският орнамент е най-важния исторически материал и източник за изучаване етническата история на народа.Той отразява светоусещането на полуномадския етнос,живеещ в суровите условия на стептта.Орнаментът е най-старият способ за изобразяване на заобикалящия свят,информация за митология и генеалогия.Поради тази причина голяма част от предметите,част от битието на етноса са украсени с тези елементи.
В каракалпакското приложно изкуство се срещат геометрични,зооморфни,растителни,предметни и антропоморфни мотиви,като зооморфните са най-много.При всички скотовъдци се забелязва сакрално отношение към животните ,в качеството им на тотеми и талисмани.Различни части от тялото им имат охранителни и предпазващи функции,като например лакътната кост на вълка пази стадото от вълци и крадци,а колянната капачка предпазва от болести на костите и уроки.Главата,ноктите и перата на бухал пък предпазват от зли духове и се привързват към юртата и детската люлка.
Поради разпространения сред каракалпаките култ към кучето в бродериите се срещат елементи свързани с него – следи от лапи на куче /ит табан/,характерен елемент украсяващ ритуално свадбено облекло на невестата,торбички за чай и други изделия.Друг много често срещащ се елемент в бродериите,дърворезбата и тъканите изделия е изображението на рога на овен.Счита се ,че овенът обладава благодат и често този елемент украсява фасадите на домовете.Един от най-срещаните мотиви в културата на народите от Средна Азия се нарича муйиз и се среща също и при каракалпаките и в неговите разновидности – кръст с рогообразни елементи на краищата и мотив наречен сегиз муйиз – осем рога.

муйиз


Друг елемент в приложното изкуство представляват ромбове с 12 куки по краищата /он еки муйиз/.Според някои изследователи този елемент се явява тамга,а куките изобразяват дванадесетгодишния цикъл на календара.Много разпространени в декоративното изкуство са и различни птичи мотиви.В митологията ,душата се устремява към небето върху крилата на птица,а също птиците водят душата на новороденото на земята.Оттук и поверието,че щъркелът носи детето.Тези вярвания имат връзка и със Световното Дърво при което корените му са свързани със света на насекомите,стъблото с човека и животните,а короната с птичия свят.Птиците олицетворяват оплождощата и очистващата сила и са носители на светлото начало.Мотивът представляващ нокти /карга тырнак/ има охранителни свойства,този мотив също се среща на бронзови сарматски котли.

малък килим с орнамент он еки муйиз


елемент от сватбена рокля с мотив карга тырнак


Магически свойства притежават животинския гръбначен стълб и главната рибна кост.Изобразяването на рибна кост чрез верига съединени триъгълници / онурга-гёль / е свързаноо с поверието,че рибната кост донася спокоен сън.Други елементи в приложното каракалпакско изкуство са миши следи /тышкан из/, гъша шия /газ мойын/,мравешка талия /кумырска бель /,зъби на овен /кой тиси/,око но вълк /бори коз/,птичи език /кус тили/.
Използват се също и геометрични мотиви,като триъгълник,кръст,спирала.Интересен мотив е S-образният,който при различните народи има различни смислови значения – чувашите го считат за символ на небесния огън,небето и планините,казахите го наричат камилска шия/бота мойин/,киргизите – кучешка опашка.При каракалпаките този мотив се нарича мравешка талия или гъша шия.Този елемент украсява и някои съдове намерени от археолозите и датирани I в. до н. е. - I в.от н. е

торбичка за чай с S-образен елемент


По-рядко се среща изобразяването на цели животни – камила,куче,жаба свързано с тотемни представи. Мънисто с формата на жаба е намерено в светилище от V в в горните слоеве на разкопките при Топрак-кала.Изобразяването на жаба се среща в приложното изкуство на всички народи от Средна Азия и олицетворява влага,дъжд,благополучие,щастие.