От гледна точка на геологията платото е било дъно на древния океан Тетис.Преди 2 млн.години връзката между Черно и Каспийско море се прекъснала,започнал процес на изпаряване на вътрешното море включващо Каспийско и Аралско море.Най-дълбокото място на това море била падината Карагие 132м под морското ниво.
За Устюрт са характерни стъпаловидни,стръмни образувания високи до 350м,ограничаващи плоските участъци.В южната част на платото има цели редици,напомнящи планински хребети.Особено е красив хребетът Аккыр,чийто върхове и каньони образуват фантастичен и разноцветен ландшафт.Аккыр се простира от Красноводско плато до планината Эрсарыбаба.На север достига до залива Кара-Богаз-Гьол,а на юг до пясъците Чиль-Мамед-Кум.Северните склонове са полегати,а южните почти отвесни.На изток в района на планината Бульмуджур (369 м), Аккыр служи за ляв бряг на оврага Акгез,един от най-големите и дълбоки оврази в света.Фантастично красиви са склоновете на Акгез,бели,кафяви,розови слоеве на седиментните скали създават оригинален рисунък.На склоновете му от страна на планината Эрсары са намерени скални рисунки – тамги.
Аккыр и оврага Акгез
Тук лятото е горещо и продължително.Средната температура през юли е 26-28°..В отделни години температурата достига 40-60°..Средни годишни валежи не надвишават 120мм и са предимно есенно-зимния период.Есента е топла и ясна,зимата – непродължителна и топла.Хладния период се характеризира с навлизане на въздушни маси от Сибирския антициклон.Средната температура през януари е -2,5-5°.Снежната покривка е неустойчива и се образува декември-януари.Не са редки виелиците,бури и заледявания.В отделни дни на суровите зими температурата може да достигне -26° и даже -41°, Пролетта е кратко,сланите изчезват в началото на април.Горещото и сухо време настъпва във втората половина на май.Запасите от влага в почвата драстично намаляват,тревистата растителност започва да изсъхва.
Животинския и растителния свят на Устюрт не защитен,а хишнически се унищожавал.Много видове са записани в Червената книга.Най-красивото животно - Сайга (Saiga tatarica) е пострадало от строежа на железопътната линия Кунград-Бейнеу,която е прекъснала пътя му на миграция
Още статии за платото
http://kungrad.com/ustiyrt/
http://kungrad.com/ustiyrt/ostrov/
http://kungrad.com/ustiyrt/strl/
"Тем неожиданнее прозвучало сообщение геологов о находке в 1983 году на Западном Устюрте в районе колодцев Байте., древних каменных скульптур. Культовый комплекс Байте оказался памятником уникальным, до этого подобные в евразийских степях не встречались. С этого момента начинается история археологии Устюрта."
Това е виртуална реконструкция на комплекса Байте
И едно видео - велопътешествие
Хребета Улы Балкан представлява неголяма планинска страна,нямаща геологическа близост с другите съседни планиниски системи.Може би това са най-младите планини на земята.Предположенията са,че са образувани от недалечни придвижвания на Туранската плоча към югозападните и съседи или от геосинклинални процеси в една от падините на океана Тетис.Главния връх – Арлан 1881м е разположен в западната най-широка част на хребета.На изток плоското и широко плато се понижава с 500м и най-високия връх в източната част – Секи-Даг е висок 1372м,намиращ се в едноимен хребет.Още два по-малки хребета се отклоняват от основния Улы Балкан - Ламмабурун и Кагачонгул.Кагачонгул прекъсва най-голямата долина Гюзмергон и я разделя на две- Инжирлидай и Чукансусай. Ламмабурун достига до град Балканабад.
Улы-Балкан се разделя на четири части:центалния масив,заемащ западната част,хребет Секи-Даг,заемащ източната част,западен хребет с долината Гюзмергон и северен хребет,достигащ до планините Аулакдаг (520м) и Парсух (669м),където се съединява с Красноводското плато.Източната част на планинския масив все още не е усвоена от човека,особенно южните каньони.Долините свързани с масива от трите му страни са по-ниски от морското ниво.Южния склон на Улы Балкан е изрязан от дълбоки каньони високи 200-400м.
На северните склонове расте хвойна.По дъното на долините понякога растението образува цели гори.На южните склонове тя расте само по дъното на каньоните.Тук също може да се срещне
Безоаровият козел (Capra aegagrus),негов кавказки подвид,ловът му е забранен.Среща се и Манул (Felis manul) – рядък и малко изучен вид.През есента и пролетта може да се срещнат змии и отровни паяци,които не очакват среща с човек.
Карта от сайта на Arcady Patrushin
Двигаясь на север, Кир дошел до среднего течения Сырдарьи и места выхода ее из Ферганской долины. Вернувшись в Афганистан, персы спустились по реке Кабул к Инду, но не пошли в глубь Индии, предпочтя завоевания в Средней Азии, где Кир встретил сопротивление со стороны племени массагетов. Преследуя воинственное племя, он переправил войско через Амударью, вода которой наполняла тогда русло Узбоя (теперь сухое), и здесь, в ущельях горного хребта Большой Балхан, нашел свою погибель. Разгромлено было и все его войско.
http://fisechko.ru/100vel/geogr/24.htm
Статия за планинския масив
http://www.ecosystem...eoussr/1_4.html
За етимологията на думата Балкан
"БАЛКАН - долина, пространство между лесом и нагорьем; подножие нагорья (Московская обл.) [СРНГ, 1966, 2]. Ср. болг. балкан - "гора"; также болг. диал.- большая гора, поросшая строевым лесом ; лесистый небольшой холм; лес, горный лес, сосновый лес. Из турец. balkan - "цепь крутых лесистых гор", но balgam, balgan - "болото", "топь", "трясина", "лужа", "грязь" [Григорян, 1975]. В. В. Радлов [1911, 4] под вопросом считает заимствованием из перс. Не лишена интереса семантическая связь тадж., перс, балахона - "высокий дом", "второй этаж", "верхняя комната", "чердак". Интересна и связь с калм. балкан - "высокий берег", "сухая долина" [Фасмер, 1964, 1]. Продуктивна параллель с бархан (см.). У болгарского топонимиста В. Микова [1943] читаем: "В староболгарском гора и новоболгарском планина, отуреченное персидское балкан и тюркское даг... Имя балкан нигде самостоятельно не встречается, а только как составная часть, входящая во много наименований, обычно обозначающих высокие и обширные горы, как-то: Коджа-Балкан, Кара-Балкан и др.". * Топонимический ареал оказывается очень большим: от Балканского п-ова и Балканского хребта до Казахстана включительно, где есть несколько оронимов Балкан, Балкантау. Также Большие и Малые Балканы - хребты по левобережью Лабы на Северном Кавказе; Балаханы в Азербайджане; Большой и Малый Балхан в западной Туркмении (туркм. оригинал Улы Балкан и Кичи Балкан). У В. В. Бартольда [1965, 3]: "То же название Балхан (утверждают, будто оно происходит от перс, балахоне) было занесено турками в Европу и присвоено горам Хемус древних; таким образом возникли принятые в новой географии названия Балканы (для гор) и Балканского полуострова".
