Blur - Tender

Tender is the night
lying by your side.
Tender is the touch
of someone that you love to much.
Tender is the day
the demons go away.
Lord, I need to find
someone who can heal my mind.

Come on, come on, come on
get through it.
Come on, come on, come on
love's the greatest thing.
Come on, come on, come on
get through it.
Come on, come on, come on
love's the greatest thing, that we have,
I'm waiting for that feeling,waiting for that feeling,
waiting for that feeling to come...
Oh my baby, oh my baby

Tender is the ghost
The ghost I love the most.
Hiding from the sun
waiting for the night to come.
Tender is my heart
it's screwing up my life.
Lord, I need to find
someone who can heal my mind...

Tender is the night
lying by your side.
Tender is the touch
of someone that you love to much.
Tender is my heart
it's screwing up my life.
Lord, I need to find
someone who can heal my mind...

Ново писмо на балкарски активисти до президента на РФ Медведев

Във връзка с новоприетия закон чрез който изконно балкарски земи стават републиканска собственост и преминават в управление на предимно кабардинската власт 17 административни балкарски ръководители протестират с писмо до Медведев.В писмото се отбелязва,че балкарските земи към 1944г. съставляват 503064 ха , а днес за стопански цели са останали едва 220 867 ха.Искането е да се възстановят съществуващите до депортацията балкарски райони.

Цялото писмо

Отново за разпределението на пасищните земи в Кабардино-Балкария

Парламентът на КБР прие нов закон за разпределение на пасищните земи.Спорните земи в балкарските селища в районите Чегем,Черек,Баксан,Зольски остават републиканска собственост,което означава че стях няма да се разпореждат балкарските общински съвети,а републиканскот правителство,като законът забранява тяхната приватизация.Тези земи ще бъдат отдавани под аренда.Според балкарците този закон само привидно е компромисен и се съмняват в изпълнението на частта която забранява приватизация на земите. /http://kabardino-balkaria.kavkaz-uzel.ru/articles/188049/ /

На 26 юни в Налчик се състоя митинг на балкарската общественост,на който се обсъжда новоприетия закон и въпроса за самоопределение на балкарския народ.Изказани са съмнения в бъдещото развитие на балкарския народ и отново повдигнато предложение за самоопределение на балкарците./  http://www.kavkaz-uzel.ru/articles/187981/ /

Молитва към Тангра

взето от   tatarkam.livejournal.com

Иригационните системи в Хорезъм

Сергей Павлович Толстов е роден 25.01.1907г в Петербург в семейство на военен.В 1930г завършва Московския държавен университет,а в 1934г завършва аспирантура по история и археология на Средна Азия.В 1937г под негово ръководство започва своята работа Херезмийската експедиция,по време на която биле открити келтимаринската,тазабагябската и амирабадската култури,чрез които се извършва периодизация на първобитната история на хорезмийското население.В книгата на Толстов Древний Хорезм е отделено специално внимание на историята на хорезмийските иригационни системи,които са основата на стопанския живот не само в Хорезм,но и в Средна Азия въобще.
По време на неолита и бронзовия век Средна Азия може да се раздели на два типа райони.Едните,където равнината е в контакт с планински масиви и където земеделието възниква на базата на напояване от планинските рекички и ручеи.В тези райони земеделието възниква най-рано 4-3 хилядолетие пр.н.е.В другия тип райони земеделието възниква по-късно на базата на уседнало риболовно стопанство и първоначално не е свързано с построяване на напоителни канали.Това са районите с високовлажни почви в делтите на големите средноазиатски реки.
Характерен паметник на келтимаринската култура се явява неолитното селище край Джанбас-кала / № 4 / датирано към края на 4-то началото на 3-то хилядолетие пр.н.е.Това е селище на уседнали ловци и риболовци.Културния слой основно съдържа многочислени остатъци от рибни кости – щука и сом и кости на диви животни - Sus scrofa, вид елени - Cervus ex gr. Elaphus,степни гризачи и водоплаващи птици.

Оразмерено на 47% (било е 640 x 352) - Натиснете изображението за оригиналния размер

Оразмерено на 47% (било е 640 x 501) - Натиснете изображението за оригиналния размер

 





Към времето на амирабадската култура датирана към първата четвърт на 1-то хилядолетие пр.н.е. са произлезли различни почвообразувателни процеси вследствие пясъчни,а след тях и речни алувиални наноси.
В края на бронзовия и в началото на железния век,вероятно по времето на последната трансгресия на Арал, нивото на речните води значително се повишило,в резултат на което разположените край реките,на високи места селища биле потопени.Протоците биле запълнени с наноси и се превърнали в сухи ивици,на чиято повърхност започнал нов живот,който продължил две хилядолетия. Откритите и датирани от това време паметници се намират далеч от иригационните канали и вероятно не са свързани с тях.Такива са селищата от амирабадската култура на юг от възвишението Джанбас –кала,които вероятно биле разположени на брега на езеро.Все още земеделието запазвало своя характер от бронзовия век.
Древните археологически паметници свързани с напоителните канали се датират към средата на 1-то хилядолетие.Построяването на иригационните мрежи в Хорезм намира отглас в някои легенди и предания.Например известния разказ на Херодот за река Ак :

117. Есть в Азии долина, окруженная со всех сторон горой, а через эту гору ведет пять узких проходов. Эта долина принадлежала некогда хорасмиям и лежит на границе земель хорасмиев, гирканов, парфян, сарангов и фаманеев[91]. Со времени же персидского владычества они подвластны персидскому царю. Так вот, с этой окружающей [долину] горы стекает большая река по имени Акес. Эта река, разделенная на пять рукавов, прежде орошала земли упомянутых народов, так что из каждого прохода вытекал свой рукав. Однако со времени подчинения персам эти народы очутились вот в каком положении. Царь повелел закрыть горные проходы и построить на каждом шлюзы. Поэтому вода не могла больше вытекать [через проходы], и долина, окруженная горами, обратилась в озеро, так как река разливается по равнине, но выхода не имеет. Так вот, те племена, которые прежде пользовались этой водой для орошения, стали терпеть ужасные лишения. Зимой, конечно, божество, как и в других местах, посылает также и им дожди; летом же просо и сесам, которые они сеют, постоянно испытывают недостаток влаги. Когда нет уже больше воды, они едут в Персию вместе с женами и, остановившись перед вратами царского дворца, начинают громко и жалостно вопить. Царь же, видя крайнюю нужду просителей, велит открыть шлюзы, ведущие в их страну. Когда же их земля вдоволь напитается водой, царь приказывает опять закрыть шлюзы и открыть другие, ведущие в землю тех племен, которые больше всего после них нуждаются в воде. Однако, как я узнал, царь взимает за открытие шлюзов большие суммы денег (сверх податей). Так обстоит дело



Също Макдиси привежда следната легенда за произхода на хорезмийците:

... в древности царь Востока разгневался на 400 человек из своего государства, из приближенных слуг (своих), и велел отвести их в место, отдаленное от населенных пунктов на 100 фарсахов, а таким оказалось место (где теперь город) Кас . Когда прошло долгое время, он послал людей, чтобы они сообщили ему о них. Когда те пришли к ним, то нашли, что они живы, построили себе шалаши, ловят рыбу и питаются ею, там много дров. Когда они вернулись к царю и сообщили ему об этом, он спросил: «Как они называют мясо?». Те ответили: «хор» (или «хвар»). Он спросил: «А дрова?» Они ответили: «разм» .Он сказал: «Так я утверждаю за ними эту местность и даю ей название Хоразм (Хваразм)». Он велел отвести к ним 400 девушек-тюрчанок, и до сих пор у них осталось сходство с тюрками. Царь, когда сослал их в Хорезм, провел им канал из главного русла Джейхуна, чтобы они жили от него, а главное русло (тогда) достигало города позади Несы, который называется Балхаш
http://www.vostlit.i...1.phtml?id=1518

Според С. П. Толстов въпреки хронологическото разстояние,може да се предположи,че тези легенди имат отношение към запустяването на Узбой и началото на иригационното строителство в Хорезм.Интересен момент е, че построените канали изцяло повтарят древната конфигурация на делтата на реката.Сякаш хората съзнателно възстановяват изчезващата делта.Възможно е наблюдението на естественото движение на дъждовните води по сухото русло на пресъхналите протоци,да е спомогнало развитието на строителството на канали.В тази епоха,човекът още не се противопоставя на природата,а само усилва,следвайки я ,полезните страни за него.
До 3-4 столетие от н.е. всички канали действали пълноценно.В този период започва постепенно запустяне на източните части на иригационната мрежа,като древния канал Келтеминар,който е най-източния канал достигащ до развалините на Карга-Тышкан – кала и неговото дясно разклонение край Джанбас-кала,а също и каналите край Малък Кырк-кыз и Аяз-кала.
Второ запустяване на иригационната система се наблюдава 8-9 век,когато от нея отпада от експлоатация най-голямото дясно разклонение в околностите на Беркут-кала и Голям Кырк-кыз,а също и каналът оросяващ околностите на Топрак-кала..Само горната част на разклонението оросяващо околностите на град Наринджан продължава да действа.
Третият период на ново съкращаване на иригационната мрежа е през 13-14в .Периода 12- началото на 13в представлява културен разцвет – съхранени са безброй развалини от домове,замъци,градове,крепости.След това района запустява,като към 14в се наблюдава известно оживление,но от 15в животът се прекъсва окончателно.Земеделието се съхранява само по брега на Аму-Даря.
Максимален разцвет на иригационната система на Хорезм и Зеравшан достига от периода 7-6в пр.н.е. до 3в от н.е. – епохата на средноазиатската античност.Той се характеризира с голямо единство на културния комплекс – типове жилища и селища,строителна техника,фортификация,дрехи,керамика и др.Крепостите от десния бряг на реката произлизащи в голямата си част преди кушанския период сякаш са построени по единен план за защита на земеделските земи от пустинята.Периодът свързан с първото съкращаване на иригационната мрежа на Хорезм се характеризира и с бурно изменение на целия културен комплекс.Селищата от градски,античен тип постепенно запустяват и на тяхно място се появяват характерни за по-късния Хорезм разпръснати укрепени семейни имения.Еднаквия културен облик от кушанския период се сменя с разнообразни локални особености.

Източник:http://kungrad.com

На 3-ти май се навършиха 54 години от завръщането на карачаевци в Родината си.

Платото Устюрт/Ustyurt, Ust Urt/ и планинския масив Большой Балхан/Улы Балкан/

Платото Устюрт е огромна пустинна територия,простираща се от север на юг до Каспийско море.Северната част на платото е ограничена на изток от Аралско море.До скоро от тук минавали търговски пътища съединяващи Хива,Бухара и Оренбург.Част от платото,разположена южно от залива Кара-Богаз-Гьол ,граничи с пустинята Каракум , никога не е била заселена с хора и е лошо изучена.
От гледна точка на геологията платото е било дъно на древния океан Тетис.Преди 2 млн.години връзката между Черно и Каспийско море се прекъснала,започнал процес на изпаряване на вътрешното море включващо Каспийско и Аралско море.Най-дълбокото място на това море била падината Карагие 132м под морското ниво.
За Устюрт са характерни стъпаловидни,стръмни образувания високи до 350м,ограничаващи плоските участъци.В южната част на платото има цели редици,напомнящи планински хребети.Особено е красив хребетът Аккыр,чийто върхове и каньони образуват фантастичен и разноцветен ландшафт.Аккыр се простира от Красноводско плато до планината Эрсарыбаба.На север достига до залива Кара-Богаз-Гьол,а на юг до пясъците Чиль-Мамед-Кум.Северните склонове са полегати,а южните почти отвесни.На изток в района на планината Бульмуджур (369 м), Аккыр служи за ляв бряг на оврага Акгез,един от най-големите и дълбоки оврази в света.Фантастично красиви са склоновете на Акгез,бели,кафяви,розови слоеве на седиментните скали създават оригинален рисунък.На склоновете му от страна на планината Эрсары са намерени скални рисунки – тамги.
Аккыр и оврага Акгез


Тук лятото е горещо и продължително.Средната температура през юли е 26-28°..В отделни години температурата достига 40-60°..Средни годишни валежи не надвишават 120мм и са предимно есенно-зимния период.Есента е топла и ясна,зимата – непродължителна и топла.Хладния период се характеризира с навлизане на въздушни маси от Сибирския антициклон.Средната температура през януари е -2,5-5°.Снежната покривка е неустойчива и се образува декември-януари.Не са редки виелиците,бури и заледявания.В отделни дни на суровите зими температурата може да достигне -26° и даже -41°, Пролетта е кратко,сланите изчезват в началото на април.Горещото и сухо време настъпва във втората половина на май.Запасите от влага в почвата драстично намаляват,тревистата растителност започва да изсъхва.
Животинския и растителния свят на Устюрт не защитен,а хишнически се унищожавал.Много видове са записани в Червената книга.Най-красивото животно - Сайга (Saiga tatarica) е пострадало от строежа на железопътната линия Кунград-Бейнеу,която е прекъснала пътя му на миграция

Още статии за платото
http://kungrad.com/ustiyrt/
http://kungrad.com/ustiyrt/ostrov/
http://kungrad.com/ustiyrt/strl/

"Тем неожиданнее прозвучало сообщение геологов о находке в 1983 году на Западном Устюрте в районе колодцев Байте., древних каменных скульптур. Культовый комплекс Байте оказался памятником уникальным, до этого подобные в евразийских степях не встречались. С этого момента начинается история археологии Устюрта."

Това е виртуална реконструкция на комплекса Байте



И едно видео - велопътешествие


Хребета Улы Балкан представлява неголяма планинска страна,нямаща геологическа близост с другите съседни планиниски системи.Може би това са най-младите планини на земята.Предположенията са,че са образувани от недалечни придвижвания на Туранската плоча към югозападните и съседи или от геосинклинални процеси в една от падините на океана Тетис.Главния връх – Арлан 1881м е разположен в западната най-широка част на хребета.На изток плоското и широко плато се понижава с 500м и най-високия връх в източната част – Секи-Даг е висок 1372м,намиращ се в едноимен хребет.Още два по-малки хребета се отклоняват от основния Улы Балкан - Ламмабурун и Кагачонгул.Кагачонгул прекъсва най-голямата долина Гюзмергон и я разделя на две- Инжирлидай и Чукансусай. Ламмабурун достига до град Балканабад.
Улы-Балкан се разделя на четири части:центалния масив,заемащ западната част,хребет Секи-Даг,заемащ източната част,западен хребет с долината Гюзмергон и северен хребет,достигащ до планините Аулакдаг (520м) и Парсух (669м),където се съединява с Красноводското плато.Източната част на планинския масив все още не е усвоена от човека,особенно южните каньони.Долините свързани с масива от трите му страни са по-ниски от морското ниво.Южния склон на Улы Балкан е изрязан от дълбоки каньони високи 200-400м.
На северните склонове расте хвойна.По дъното на долините понякога растението образува цели гори.На южните склонове тя расте само по дъното на каньоните.Тук също може да се срещне
Безоаровият козел (Capra aegagrus),негов кавказки подвид,ловът му е забранен.Среща се и Манул (Felis manul) – рядък и малко изучен вид.През есента и пролетта може да се срещнат змии и отровни паяци,които не очакват среща с човек.


Карта от сайта на Arcady Patrushin

Карта на Средна Азия 16-17в

Рудольф Константинович Баландин в Древнейшие открытия пише:
Двигаясь на север, Кир дошел до среднего течения Сырдарьи и места выхода ее из Ферганской долины. Вернувшись в Афганистан, персы спустились по реке Кабул к Инду, но не пошли в глубь Индии, предпочтя завоевания в Средней Азии, где Кир встретил сопротивление со стороны племени массагетов. Преследуя воинственное племя, он переправил войско через Амударью, вода которой наполняла тогда русло Узбоя (теперь сухое), и здесь, в ущельях горного хребта Большой Балхан, нашел свою погибель. Разгромлено было и все его войско.
http://fisechko.ru/100vel/geogr/24.htm

Статия за планинския масив
http://www.ecosystem...eoussr/1_4.html

За етимологията на думата Балкан
"БАЛКАН - долина, пространство между лесом и нагорьем; подножие нагорья (Московская обл.) [СРНГ, 1966, 2]. Ср. болг. балкан - "гора"; также болг. диал.- большая гора, поросшая строевым лесом ; лесистый небольшой холм; лес, горный лес, сосновый лес. Из турец. balkan - "цепь крутых лесистых гор", но balgam, balgan - "болото", "топь", "трясина", "лужа", "грязь" [Григорян, 1975]. В. В. Радлов [1911, 4] под вопросом считает заимствованием из перс. Не лишена интереса семантическая связь тадж., перс, балахона - "высокий дом", "второй этаж", "верхняя комната", "чердак". Интересна и связь с калм. балкан - "высокий берег", "сухая долина" [Фасмер, 1964, 1]. Продуктивна параллель с бархан (см.). У болгарского топонимиста В. Микова [1943] читаем: "В староболгарском гора и новоболгарском планина, отуреченное персидское балкан и тюркское даг... Имя балкан нигде самостоятельно не встречается, а только как составная часть, входящая во много наименований, обычно обозначающих высокие и обширные горы, как-то: Коджа-Балкан, Кара-Балкан и др.". * Топонимический ареал оказывается очень большим: от Балканского п-ова и Балканского хребта до Казахстана включительно, где есть несколько оронимов Балкан, Балкантау. Также Большие и Малые Балканы - хребты по левобережью Лабы на Северном Кавказе; Балаханы в Азербайджане; Большой и Малый Балхан в западной Туркмении (туркм. оригинал Улы Балкан и Кичи Балкан). У В. В. Бартольда [1965, 3]: "То же название Балхан (утверждают, будто оно происходит от перс, балахоне) было занесено турками в Европу и присвоено горам Хемус древних; таким образом возникли принятые в новой географии названия Балканы (для гор) и Балканского полуострова".

The Balkars

Kabardino-Balkaria is a small republic in Russias south. This is where double-headed Mount Elbrus, Europes highest mountain, can be found. The absolute majority of the Balkars live in villages up in the mountains. They are unwilling to leave the places where their ancestors lived. Find out more about these proud people on RT.