Казахската родоплеменна група аргын и хаплогрупата G1

   Хаплогрупата G1 се характеризира със  STR маркер DYS392 и  SNP мутация М285. Досега всички изследвани   G1 са положителни и за SNP мутация М342. Ако се появи различен резултат това ще бъде начало на отделяне на подгрупа за G1. Измежду всички G носители, носителите на G1 са положителни и за SNP  L89, като носители на тази мутация се явяват и други различни от G хаплогрупи. 

   Най-голяма концентрация на G1 се наблюдава в Иран и съседните страни на запад. Намерена е в 5% от 177 проби от южен Иран, 3% от 33 проби в северната част на Иран. В Турция са намерени 1% от 523 проби принадлежащи на G1 и са повече от намерените G2. Всички проби са от Североизточна Турция. Едно изследване от Ливан открива наличието на DYS392 маркер у 26% от 38 G проби, което е знак за G1 хаплогрупа. Те представляват 2% от всички 587 ливански проби и са разпределени равномерно между всички религиозни групи. Същият маркер се открива и в сирийски проби на G, които са 1% от 354 теста, в йордански проби – 1% от 274 теста, но не се открива нито един резултат в египетски проби. Такъв маркер се открива само в няколко проби от Кавказ. Най-голяма концентрация на G1 в рамките на отделна група е намерена сред етническа група маджар в Казахстан – 87% от 45 теста.

   Концентрацията на G1  в Иран не може все още да се счита за място на произход на тази хаплогрупа. Разпространението и във времето, изхождайки от нейната древна възраст, би могло да протече чрез различни миграции на населението.

                                                                   ~~~

   За генеалогически предци на родствената група Аргын се считат Аргын, Акжол и Кара-ходжа, съвременници на хановете Урус и Тохтамиш.В свои работи Сабитов разглежда проблема със съвпадението на някои родови имена между казахите и могулите. Например названието Аргын и аркинуты, родовото име Дулати, което не е идентично според него на могулските Дуглати, Тлеу и Телеу и др. Отсъствието на етногенетическо родство между някои казахски и могулски родове с еднакви наименования може да се обясни с евентуално родство по женска линия, като трябва да се приеме, че се е възприело името на рода на майката, като име на групата. Аргын се счита за историческа личност, живяла в 14 век. Негов син бил Кодан-бий, съветник на Урус-хан. Акжол е син на Кодан-бий, който помогнал на внука на Урус-хан да събори властта и зависимостта от Тимуридите и е убит. В разпрата между различните родове, кереи и аргыни начело с Джанибек и Керей се преселват на изток, в Моголистан на юг от езерото Балхаш. Кара-ходжа е син на Акжол, бил самостоятелна политическа фигура. Станал съветник на Тохтамиш, въпреки, че баща му се придържал към политиката на вярност към потомците на Урус-хан. Кара-ходжа считал, че неговият род аргын може да се счита за един от наследниците на земите на Тохтамиш. Станал родоначалник на родовете Карачи-бек в Крим и Казан. Счита се, че казахските аргын произлизат от него. Думата „аргын” на диалекта на каракиргизите означава „смес, мелез” или точно порода получена от кръстосване на як и друг рогат добитък.

                                                                 ~~~

   В изследването на казахските учени  са създадени генетическите портрети на девет рода  от племето  аргын, като са използвани тестовете на 384 души и У хромозомата е анализирана по SNP И  STR  мутации, съответно по 44 и 17 маркера. Основната хаплогрупа, която бележи тези родове е G1. Като генетическо разстояние те са най-близки до народите на Иран / асирийци, белуджи, ирани, мазендаранци, курди /. Най-древният известен досега носител на тази хаплогрупа е намерен в Западен Иран. Изследваните казахски родове водят началото си от времето на емир Кара-ходжа от Златната Орда през 14 век. Датирането на клоновете и подгрупите на хаплогрупата G1 позволява да се предположи, че популация неин носител обитава степите още от периода на ранната желязна епоха. Експанзията на  G1 сред казахските племена се датира в периода преди 750 – 470 години и е със специфичен маркер L 123.

 Казахското изследване на генетическите разстояния на казахите от племето аргын показва, че те са генетически най-близки с казахите от Алтай, асирийци от Иран, белуджи, ирани от Бандарин, мазендеранци, а също и  монголи, което може да се обясни с монголската експанзия от 12-15 век. Близоста на това племе казахи с народи от Иран показва общ субстрат, който би могъл да бъде внесен в генофонда на казахите при миграция от юго-запад. Възрастта на общия кластер G1 на казахи и монголи е 3000 години. Това показва, че хаплогрупата G1 е била разпространена или е имала представители в Евразийската степ в желязната епоха. 

    В Тургайски район на Казахстан живеят етническа група от около 2000 човека, които се наричат „маджари”. Те са част от племето Аргын от Средния Жус. Юношите се женели за девойки от други племена, но винаги оставали в своя род. От друга страна по време на монголското нашествие в степите между Волга и Дунав , 40 хил. кипчаки се изселват в Унгария. На нейна територия съществува област Куншаг, която се дели на два окръга – Кишкуншаг и Надкуншаг разположени по течението на река Тиса. Живеещите тук кипчаки съхранили автономията си и езика си до 18 в. и след това биле асимилирани.Предполо-жението на някои учени, че етническата група „маджар” сред казахите аргын може да  имат родствена връзка с унгарците, чиято прародина е Западен Сибир не се потвърждава, тъй като сред унгарците отсъства популация G1-М285, родствена на G2 , отделили се една от друга преди около 19-14 хил. години.

    Два рода от казахските аргыни – тобыкты и таракты са обособени и се различават по генетични резултати от останалите родове. Според народните предания родът Таракты не е роден, а наречен син на Аргын и този род е свързан с аргын по майчина линия. Още по-малка честота на  G1 се намира сред рода тобыкты, където преобладава хаплогрупата J1-M267 , характерна за народите от Източен Кавказ – най-висока стойност има у кубачинци 99%, а също и сред асирийците от Ирак – 18%. Това показва произходът на този род от Предна Азия.

Източник: "Генезис крупнейшей родоплеменной группы казахов - аргынов - в контексте популяционной генетике" Авторский колектив. Вестник Московского Университета, 2016 №4

Крайната част на планината Тавър

Страбон. География

Книга XI Кавказ, Гиркания, Парфия, Бактрия, Мидия, Армения

 

"7. Говорят, что самая крайняя часть Тавра (которую называют Имаем), соприкасающаяся с Индийским морем, вовсе не выдается на восток дальше Индии и не достигает ее пределов. По мере продвижения к северной стороне кажется, что море постоянно уменьшает длину и ширину страны; поэтому оно делает усеченной к востоку описываемую нами теперь часть Азии, которая занимает пространство между Тавром и океаном, наполняющим Каспийское море. Наибольшая длина этой части Азии от Гирканского моря до океана, что против Имая (если путь идет вдоль горной цепи Тавра), около 30 000 стадий, ширина же менее 10 000. Ведь, как я сказал выше6, расстояние от Исского залива до Восточного моря у Индии около 40 000 стадий, а до Исса от западных оконечностей у Геракловых Столпов еще 30 000. Самая отдаленная часть Исского залива находится немного (или даже совсем не) восточнее Амиса; расстояние же от Амиса до Гирканской земли (параллельное упомянутому выше расстоянию от Исса до Индии) составляет около 10 000 стадий. Остается, следовательно, вышеуказанная длина к востоку от описываемой нами теперь части — именно 30 000 стадий. Поскольку наибольшая ширина обитаемого мира, имеющего вид хламиды7, составляет около 30 000 стадий, то это расстояние окажется близким к меридиану, проведенному через Гирканское и Персидское моря, если только длина обитаемого мира 70 000 стадий.".......

Иригационните системи в Хорезъм

Сергей Павлович Толстов е роден 25.01.1907г в Петербург в семейство на военен.В 1930г завършва Московския държавен университет,а в 1934г завършва аспирантура по история и археология на Средна Азия.В 1937г под негово ръководство започва своята работа Херезмийската експедиция,по време на която биле открити келтимаринската,тазабагябската и амирабадската култури,чрез които се извършва периодизация на първобитната история на хорезмийското население.В книгата на Толстов Древний Хорезм е отделено специално внимание на историята на хорезмийските иригационни системи,които са основата на стопанския живот не само в Хорезм,но и в Средна Азия въобще.
По време на неолита и бронзовия век Средна Азия може да се раздели на два типа райони.Едните,където равнината е в контакт с планински масиви и където земеделието възниква на базата на напояване от планинските рекички и ручеи.В тези райони земеделието възниква най-рано 4-3 хилядолетие пр.н.е.В другия тип райони земеделието възниква по-късно на базата на уседнало риболовно стопанство и първоначално не е свързано с построяване на напоителни канали.Това са районите с високовлажни почви в делтите на големите средноазиатски реки.
Характерен паметник на келтимаринската култура се явява неолитното селище край Джанбас-кала / № 4 / датирано към края на 4-то началото на 3-то хилядолетие пр.н.е.Това е селище на уседнали ловци и риболовци.Културния слой основно съдържа многочислени остатъци от рибни кости – щука и сом и кости на диви животни - Sus scrofa, вид елени - Cervus ex gr. Elaphus,степни гризачи и водоплаващи птици.

Оразмерено на 47% (било е 640 x 352) - Натиснете изображението за оригиналния размер

Оразмерено на 47% (било е 640 x 501) - Натиснете изображението за оригиналния размер

 





Към времето на амирабадската култура датирана към първата четвърт на 1-то хилядолетие пр.н.е. са произлезли различни почвообразувателни процеси вследствие пясъчни,а след тях и речни алувиални наноси.
В края на бронзовия и в началото на железния век,вероятно по времето на последната трансгресия на Арал, нивото на речните води значително се повишило,в резултат на което разположените край реките,на високи места селища биле потопени.Протоците биле запълнени с наноси и се превърнали в сухи ивици,на чиято повърхност започнал нов живот,който продължил две хилядолетия. Откритите и датирани от това време паметници се намират далеч от иригационните канали и вероятно не са свързани с тях.Такива са селищата от амирабадската култура на юг от възвишението Джанбас –кала,които вероятно биле разположени на брега на езеро.Все още земеделието запазвало своя характер от бронзовия век.
Древните археологически паметници свързани с напоителните канали се датират към средата на 1-то хилядолетие.Построяването на иригационните мрежи в Хорезм намира отглас в някои легенди и предания.Например известния разказ на Херодот за река Ак :

117. Есть в Азии долина, окруженная со всех сторон горой, а через эту гору ведет пять узких проходов. Эта долина принадлежала некогда хорасмиям и лежит на границе земель хорасмиев, гирканов, парфян, сарангов и фаманеев[91]. Со времени же персидского владычества они подвластны персидскому царю. Так вот, с этой окружающей [долину] горы стекает большая река по имени Акес. Эта река, разделенная на пять рукавов, прежде орошала земли упомянутых народов, так что из каждого прохода вытекал свой рукав. Однако со времени подчинения персам эти народы очутились вот в каком положении. Царь повелел закрыть горные проходы и построить на каждом шлюзы. Поэтому вода не могла больше вытекать [через проходы], и долина, окруженная горами, обратилась в озеро, так как река разливается по равнине, но выхода не имеет. Так вот, те племена, которые прежде пользовались этой водой для орошения, стали терпеть ужасные лишения. Зимой, конечно, божество, как и в других местах, посылает также и им дожди; летом же просо и сесам, которые они сеют, постоянно испытывают недостаток влаги. Когда нет уже больше воды, они едут в Персию вместе с женами и, остановившись перед вратами царского дворца, начинают громко и жалостно вопить. Царь же, видя крайнюю нужду просителей, велит открыть шлюзы, ведущие в их страну. Когда же их земля вдоволь напитается водой, царь приказывает опять закрыть шлюзы и открыть другие, ведущие в землю тех племен, которые больше всего после них нуждаются в воде. Однако, как я узнал, царь взимает за открытие шлюзов большие суммы денег (сверх податей). Так обстоит дело



Също Макдиси привежда следната легенда за произхода на хорезмийците:

... в древности царь Востока разгневался на 400 человек из своего государства, из приближенных слуг (своих), и велел отвести их в место, отдаленное от населенных пунктов на 100 фарсахов, а таким оказалось место (где теперь город) Кас . Когда прошло долгое время, он послал людей, чтобы они сообщили ему о них. Когда те пришли к ним, то нашли, что они живы, построили себе шалаши, ловят рыбу и питаются ею, там много дров. Когда они вернулись к царю и сообщили ему об этом, он спросил: «Как они называют мясо?». Те ответили: «хор» (или «хвар»). Он спросил: «А дрова?» Они ответили: «разм» .Он сказал: «Так я утверждаю за ними эту местность и даю ей название Хоразм (Хваразм)». Он велел отвести к ним 400 девушек-тюрчанок, и до сих пор у них осталось сходство с тюрками. Царь, когда сослал их в Хорезм, провел им канал из главного русла Джейхуна, чтобы они жили от него, а главное русло (тогда) достигало города позади Несы, который называется Балхаш
http://www.vostlit.i...1.phtml?id=1518

Според С. П. Толстов въпреки хронологическото разстояние,може да се предположи,че тези легенди имат отношение към запустяването на Узбой и началото на иригационното строителство в Хорезм.Интересен момент е, че построените канали изцяло повтарят древната конфигурация на делтата на реката.Сякаш хората съзнателно възстановяват изчезващата делта.Възможно е наблюдението на естественото движение на дъждовните води по сухото русло на пресъхналите протоци,да е спомогнало развитието на строителството на канали.В тази епоха,човекът още не се противопоставя на природата,а само усилва,следвайки я ,полезните страни за него.
До 3-4 столетие от н.е. всички канали действали пълноценно.В този период започва постепенно запустяне на източните части на иригационната мрежа,като древния канал Келтеминар,който е най-източния канал достигащ до развалините на Карга-Тышкан – кала и неговото дясно разклонение край Джанбас-кала,а също и каналите край Малък Кырк-кыз и Аяз-кала.
Второ запустяване на иригационната система се наблюдава 8-9 век,когато от нея отпада от експлоатация най-голямото дясно разклонение в околностите на Беркут-кала и Голям Кырк-кыз,а също и каналът оросяващ околностите на Топрак-кала..Само горната част на разклонението оросяващо околностите на град Наринджан продължава да действа.
Третият период на ново съкращаване на иригационната мрежа е през 13-14в .Периода 12- началото на 13в представлява културен разцвет – съхранени са безброй развалини от домове,замъци,градове,крепости.След това района запустява,като към 14в се наблюдава известно оживление,но от 15в животът се прекъсва окончателно.Земеделието се съхранява само по брега на Аму-Даря.
Максимален разцвет на иригационната система на Хорезм и Зеравшан достига от периода 7-6в пр.н.е. до 3в от н.е. – епохата на средноазиатската античност.Той се характеризира с голямо единство на културния комплекс – типове жилища и селища,строителна техника,фортификация,дрехи,керамика и др.Крепостите от десния бряг на реката произлизащи в голямата си част преди кушанския период сякаш са построени по единен план за защита на земеделските земи от пустинята.Периодът свързан с първото съкращаване на иригационната мрежа на Хорезм се характеризира и с бурно изменение на целия културен комплекс.Селищата от градски,античен тип постепенно запустяват и на тяхно място се появяват характерни за по-късния Хорезм разпръснати укрепени семейни имения.Еднаквия културен облик от кушанския период се сменя с разнообразни локални особености.

Източник:http://kungrad.com