R1b
е най-често срещаната хаплогрупа в
Западна Европа, достигайки над 80% от
населението в Ирландия, Шотландските
планини, западния Уелс, френската граница
на Атлантическия океан, Баската земя и
Каталония. Също така е често срещано
в Анадола и около Кавказ, в части на
Русия и в Централна и Южна Азия. Освен
крайбрежието на Атлантическия и Северния
бряг на Европа, горещите точки включват
долината на река По в Италия (над
70%), Армения (35%), Русия (50%), Туркменистан
(над 35% ), хазари в Афганистан (35%), уйгурите
от Северозападен Китай (20%).
R1b-V88,
подклас, специфичен за Африка на юг от
Сахара, се среща в 60 до 95% от мъжете в
Северен Камерун.
Хаплогрупа
R * произхожда от Северна Азия точно
преди последния ледников максимум
(преди 26.500-19.000 години). Идентифицирана
е в останките на
24
000-годишно момче от региона Altai, в южния
централен Сибир. Този индивид е
принадлежал на племе на ловци на мамути,
които може да са се движили през Сибир
и части от Европа по време на
палеолита. Автозомно тази палеолитна
популация изглежда е допринесла най-вече
за родословието на съвременните европейци
и южноазиатци, двата региона, където HG
R също се среща най-често в днешно време
(R1b в Западна Европа, R1a в Източна Европа,
Централна и Южна Азия и R2 в Южна
Азия).
Най-старите
клонове на R1b (M343, P25, L389) са разпръснати на
много ниски честоти от Западна Европа
до Индия - огромен район, където биха
могли да обикалят номадските ловци-събирачи
през ледниковата епоха.
Трите
основни клона на R1b1 (R1b1a, R1b1b, R1b1c) изглежда
са произлезли от Близкия изток.
Южният
клон, R1b1c (V88), се намира предимно в Леванта
и Африка. Северният клон R1b1a (P297) изглежда
е произхождал от Кавказ, Източна Анатолия
или Северна Месопотамия, след това е
прекосил Кавказ, откъдето щял да навлезе
в Европа и Централна Азия. R1b1b
(M335) е намерен само в Anatolia.
Една
от хипотезите гласи, че хората от R1b
(може би заедно със съседните племена
J2) са първите, които опитомяват добитък
в северна Месопотамия преди около 10 500
години. В началото ловували мамути,
по-късно бизони и друг дивеч. С
увеличаването на човешкото население
в плодородния полумесец от началото
на неолита (преди 12 000 години) селективният
лов и умъртвяването на стада започва
да замества безразборното убиване на
диви животни. Увеличеното участие
на хората в живота на стадата турове,
диви свине и кози довежда до тяхното
прогресивно опитомяване. Така те
започват вероятно да поддържат
номадско или полу-номадско съществуване,
докато други хора в плодородния полумесец
(вероятно представени от HG
E1b1b, G и T) се заселват, за да обра-ботят
земята или да запазят по-малки домашни
любимци. Най-ранните доказателства
за опитомяването на едър рогат добитък
датират от около 8500 г. пр.н.е. в културите
от преди кера-мичния неолит в планината
Тавър. Двата най-стари археологически
обекта, показващи признаци на опитомяване
на говедата, са селата Çayönü
Tepesi в
югоизточна Турция и Dja’de
el-Mughara в
северен Ирак, на две места, разпо-ложени
на 250 километра един от друг. Това
вероятно е районът, от който се е разширила
линията на R1b или с други думи "оригиналната
родина" .
Оттук,
според хипотезата на авторите на
статията, така произведените номади се
разделят на трите клона, отбелязани
по-горе. Един клон (M335) остава в Анадола,
но поради изключителната си рядкост
днес не оцелява успешно, вероятно поради
силната конкуренция с други неолитни
популации в Ана-толия или поради недостига
на пасища в тази планинска среда. Втори
клон мигрира на юг към Левант, където
става клон V88 и от където са търсили
нови земи на юг в Африка, първо в Египет,
след това колонизират по-голямата част
от северната част на Африка, от брега
на Средиземно море до Сахел.
Третият
клон (P297) прекосява Кавказ в огромната
Понтийско-каспийска степ, която осигурява
идеални пасища за говеда. Те се
разделят на две фракции: R1b1a1 (M73), минават
на изток покрай Каспийско море в Централна
Азия, а R1b1a2 (M269), първоначално остават
в Северен Кавказ и Понтийската степ
между Днепър и Волга. Все още не е
ясно дали M73 всъщност мигрира през Кавказ
и достига Централна Азия през Казахстан
или отива на юг през Иран и Туркменистан.
Подобно
на своя северен колега (R1b-M269), R1b-V88 се
свързва с опитомяването на говеда в
северна Месопотамия. И двата клона на
R1b вероятно са се разделили скоро, след
като добитъкът е опитомен, преди около
10 500 години (8500 г. пр. н. е.).
След
като стигнат до Магреб, хората от HG
R1b-V88 биха могли да прекосят Гибралтарския
проток към Иберия, вероятно придружени
от фермери от HG G2, пастири на кози J1
и T1a и от родословия от рода Maghreban E-M81.
Тези
магребски неолитни фермери и пастири
биха могли да са тези, които са създали
културата Almagra
Pottery culture в
Андалусия през 6-то хилядолетие пр. н. е.
В
днешно време малки проценти (1 до 4%) от
R1b-V88 се намират в Левант, сред ливанци,
друзи и евреи, и почти във всяка страна
в Африка на север от екватора. По-висока
честота в Египет (5%), сред берберите от
египетско-либийската граница (23%), сред
суданските копти (15%),Hausa
people от Судан
(40%), Fulani
people of the Sahel от Нигерия и Камерун (54%),
чадски племена от Северна Нигерия и
северен Камерун от 30% до 95%. R1b-V88 се
среща сред местните популации на Руанда,
Южна Африка, Намибия, Ангола, Конго,
Габон, Екваториална Гвинея, Кот д'Ивоар,
Гвинея Бисау.
Най-близкият
общ предшественик на клоновете на HG
R1b, според авторите, датира от момент на
развитието му в Евразия, а
не от пристигането му в Западна
Европа. Barbara
Arredi и
колегите и бяха първите, които посочиха,
че разпространението на вариациите на r1b в Европа се формира от изток на
запад, което е по-съгласувано с влизането
в Европа от Западна Азия с разпространението
на селското стопанство. Предложението
за югоизточен произход на R1b беше
подкрепено от три подробни проучвания,
основани на големи набори от данни,
публикувани през 2010 г. Те установиха,
че най-ранните подкладове на R1b се намират
в западна Азия и най-новата в Западна
Европа. Анализът на древна ДНК от
остатъците от популации, получени от
ранни неолитни селища като Mediterranean
Cardium и
селищата от Централна и
Северноевропейска територия, не
откриха мъжки представители,
принадлежащи към хаплогрупа R1b
Източник: https://aratta.wordpress.com/2015/04/11/the-origin-and-development-of-the-african-haplogroup-r1b/
