Каракалпакските накити са разнообразни,внушителни и имат специално място в естетическата система на етноса.Всяко бижу има охранителни функции и се използва като амулет,особено необходими за една бъдеща майка.По-горе са изброени някои от накитите използвани в сватбения костюм.
Накитът наречен туйме може да има различни форми.Може да бъде куполообразен и орнаментиран с елемента „змийски следи” и с растителни елементи.Може би формата му е свързана с космогоническата представа за яйцето от което се заражда Вселената.
Друг вид туйме наречен жалпак или бака/жаба/ наподобява стилизирана жаба.При каракалпаките съществува поверие,съгласно което,жабите падат от небето заедно с дъжда и предвещават идването на пролетта и възраждането на природата.
Третият вид се нарича шар туйме и представлява кръстообразно изделие,инкрустирано с пет сердолика.Всеки от четирите края на кръста завършва със стилизирано изображение на рога.Рогата на овен символизират плодородие,благополучие ,а при много народи овенът е и тотемно животно.Този вид накит може би изобразява слънце,тъй като кръстът е солярен символ,може да указва за четирите страни на света или четирите основни елемента – въздух,земя,вода,огън.
Тези украшения представляват универсално благопожелание и могат да се заменят и в место туйме да се използва хайкел.
Накитът хайкел представлява масивно сребърно колие с инкрустирани големи сердолики и допълнено с висящи ромбове,розетки и мъниста.Състои се от три части,а централната част се използва като амулетница и представлява цилиндър,в който се съхранява записана на хартия молитва или сура от Корана.Накитът се украсява със изображения на рога или схематични изображения на божества,а също и с висулки завършващи с ромбове или камбанки.Към него може да се добави и специална висулка наречена онгирмоншак.
Украшението онгирмоншак има полусферична форма,от която висят верижки ,завършващи с ромбоидни листенца и камбанки.По звънтенето на този накит можело да се познае,че идва девойка.Приписва му се способност да прогонва зли духове.Символ е също на майчинството и се носи под пъпа.
Специална нагръдна украса е така нареченото онгирше,представляващо бродиран нагръдник от текстил,филц в червен цвят на който се закрепват различни накити туйме и монети по строги правила.В долната част на нивото на пояса се закрепва и онгирмоншак.
Всички описани самобитни накити и модели на орнаменталното изкуство са свързани тясно с обрядовите символи на каракалпакската архаична култура.Изключителното им разнообразие и изразителната изработка свидетелстват за богатството на каракалпакската култура.Срещащите се аналогични модели и при съседните народи говори за етнокултурни връзки между народите от Средна Азия
Показаните модели от сайта http://karakalpak.com са експонати от Каракалпакския държавен музей на изкуствата,Ермитаж и други колекции.
При каракалпаките сватбеното облекло не се облича само веднъж,а създадения с голямо търпение костюм се използва и за всички празници.Целият комплект включва:долна риза и панталон,синя рокля /кок кейлек/ , специална украса за глава от три части - кызыл киймешек, саукеле и тобелик и горно покривало /жепек жегде/.
Роклята има туникообразна кройка и се шие от тъмно-синя домашнотъкана материя.Днес се съхраняват автентични образци в държавните музеи на РФ и в други колекции.Синият цвят на дрехата символизира цвета на небето,горния свят,а бродериите имат различни орнаменти в зависимост от района,социалното положение на невестата,принадлежността и към определен род.Роклята е богато орнаментирана с червени,жълти и зелени цветове.
Общият план на бродерията предизвиква голям научен интерес и се нарича сауыт нагыс – модел ризница,тъй като орнаменталните полета от ромбовидни фигури на гърдите напомнят на този елемент от облеклото на воина.Според А.Алламуратов,това може да е отглас от дрехите на масагетските жени- войни,възпети в каракалпакският епос.Такава връзка с женски доспехи няма аналогия сред останалите народи от Средна Азия.В долната част на роклята са избродирани стъпенчати ромбове с кръст във вътрешността и рогообразни мотиви.Тези орнаменти са свързани с пожелание за благополучие и продължаване на рода. Според Гульназ Торениязова,цялата декорация на сватбената рокля съчетава идеята за двойната роля на жената от родовоплеменното общество – на воин и продължителка на рода.
Бродериите върху роклята спазват принцип на симетрия.Централната линия,състояща се от модела „хоросонски рога”,чиято численост указва на многочислените колена в рода.От този централен мотив в двете посоки се разклоняват косо ромбовидни елементи,а около врата са разположени стилизирани изображения на обеци / сырга нагыс /.Широка линия от орнаменти ,като зигзаги,малки триъгълници,зъбци и квадрати с роговидни елементи , украсява и ръкава.Синя рокля без бродерия при каракалпаките представлява траурна дреха.
Друг интересен елемент от сватбеното облекло е така наречения кызыл киймешек,който тук накратко ще наречем киймешек.Той се изработва и орнаментира с голямо усърдие.Представлява нагърдник към чийто край е пришита триъгълна кърпа падаща назад,завършваща с ресни дълги 5-7 см.. Предната нагръдна част е украсена с няколко реда хоризонтални и вертикални орнаментирани полета,съставящи сложна композиция. По края на киймешека се бродират растителни орнаменти
Върху киймешека се поставя украшение наподобяващо шлем и се нарича саукеле.Изготвя се от филц,покрива се с червено сукно и се украсява богато с метални висулки,цветни камъни,мъниста главно коралови. На челото също се спуска висулка /жыга – скъпоценна/,украсена с камъни и мъниста
Други украшения на саукелето са така наречените кыран,което означава ловък,биещ без пропуск.Те представляват метални гравирани пластинки и напомнят глава на орел или ловна птица.
В задната част на саукелето се закрепва дълга ,украсена с бродерия лента,наречена халка или халыка.Към нея се прикрепват дълги мрежи от нанизани камъни в зелен,жълт и гранатов цвят. На гърдите отпред се спускат три гердана от мъниста с различна големина.
Саукелето се носи в съчетание с цилиндрична метална шапка /тобелек/ също богато украсен.
Саукелето представлява едно доста скъпо украшение и се носи само от богати жени. Подобно на саукелето украшение се среща и при другите народи от Средна Азия – казахи,узбеки,туркмени.На снимката е показано чувашко украшение за коса на омъжена жена.
Сватбеният костюм завършва с халат-покривало /жепек-жегде/,който се поставя на главата и закрива рамената.Халатът има дълги лъжливи ръкави,които се завързват отзад на гърба.За ръцете са направени прорези.Вратника на халата се бродира и украсява с копринени ресни и мъниста.Червен халат влиза в чеиза на невестата и се носи от 15-годишна възраст.След 40-та година жените носят халат от бял цвят.За разлика от узбекския,каракалпакския халат не е съчетан с мрежа ,тъй като каракалпачките не закриват лицето си.
Сватбеният костюм добива още по-тържествен вид с носените от жената накити,които включват дълги обеци,колие наречено хайкель,брошка наричана туйме , специално бижу наречено онгирмоншак и обица за носа. Сватбената рокля се закопчава с кръгла брошка от сребро с камък сердолик.Ръцете на невестата са украсени с пръстени със скъпоценни камъни и гривни,а в косите се вплитат ленти с ширина 2-2.5 см с пришити мъниста,монети,камбанки.Сердоликът при почти всички народи на Изтока се счита ,че има предпазващи функции.
Това изобилие от дрехи и украшения биха могли да бъдат не случайно изпитание за девойката,тъй като те изискват издържливост , търпение и сила през цялото тържество,а това са качества необходими на бъдещата майка.
Каракалпакският орнамент е най-важния исторически материал и източник за изучаване етническата история на народа.Той отразява светоусещането на полуномадския етнос,живеещ в суровите условия на стептта.Орнаментът е най-старият способ за изобразяване на заобикалящия свят,информация за митология и генеалогия.Поради тази причина голяма част от предметите,част от битието на етноса са украсени с тези елементи.
В каракалпакското приложно изкуство се срещат геометрични,зооморфни,растителни,предметни и антропоморфни мотиви,като зооморфните са най-много.При всички скотовъдци се забелязва сакрално отношение към животните ,в качеството им на тотеми и талисмани.Различни части от тялото им имат охранителни и предпазващи функции,като например лакътната кост на вълка пази стадото от вълци и крадци,а колянната капачка предпазва от болести на костите и уроки.Главата,ноктите и перата на бухал пък предпазват от зли духове и се привързват към юртата и детската люлка. Поради разпространения сред каракалпаките култ към кучето в бродериите се срещат елементи свързани с него – следи от лапи на куче /ит табан/,характерен елемент украсяващ ритуално свадбено облекло на невестата,торбички за чай и други изделия.Друг много често срещащ се елемент в бродериите,дърворезбата и тъканите изделия е изображението на рога на овен.Счита се ,че овенът обладава благодат и често този елемент украсява фасадите на домовете.Един от най-срещаните мотиви в културата на народите от Средна Азия се нарича муйиз и се среща също и при каракалпаките и в неговите разновидности – кръст с рогообразни елементи на краищата и мотив наречен сегиз муйиз – осем рога.
муйиз
Друг елемент в приложното изкуство представляват ромбове с 12 куки по краищата /он еки муйиз/.Според някои изследователи този елемент се явява тамга,а куките изобразяват дванадесетгодишния цикъл на календара.Много разпространени в декоративното изкуство са и различни птичи мотиви.В митологията ,душата се устремява към небето върху крилата на птица,а също птиците водят душата на новороденото на земята.Оттук и поверието,че щъркелът носи детето.Тези вярвания имат връзка и със Световното Дърво при което корените му са свързани със света на насекомите,стъблото с човека и животните,а короната с птичия свят.Птиците олицетворяват оплождощата и очистващата сила и са носители на светлото начало.Мотивът представляващ нокти /карга тырнак/ има охранителни свойства,този мотив също се среща на бронзови сарматски котли.
малък килим с орнамент он еки муйиз
елемент от сватбена рокля с мотив карга тырнак
Магически свойства притежават животинския гръбначен стълб и главната рибна кост.Изобразяването на рибна кост чрез верига съединени триъгълници / онурга-гёль / е свързаноо с поверието,че рибната кост донася спокоен сън.Други елементи в приложното каракалпакско изкуство са миши следи /тышкан из/, гъша шия /газ мойын/,мравешка талия /кумырска бель /,зъби на овен /кой тиси/,око но вълк /бори коз/,птичи език /кус тили/.
Използват се също и геометрични мотиви,като триъгълник,кръст,спирала.Интересен мотив е S-образният,който при различните народи има различни смислови значения – чувашите го считат за символ на небесния огън,небето и планините,казахите го наричат камилска шия/бота мойин/,киргизите – кучешка опашка.При каракалпаките този мотив се нарича мравешка талия или гъша шия.Този елемент украсява и някои съдове намерени от археолозите и датирани I в. до н. е. - I в.от н. е
торбичка за чай с S-образен елемент
По-рядко се среща изобразяването на цели животни – камила,куче,жаба свързано с тотемни представи. Мънисто с формата на жаба е намерено в светилище от V в в горните слоеве на разкопките при Топрак-кала.Изобразяването на жаба се среща в приложното изкуство на всички народи от Средна Азия и олицетворява влага,дъжд,благополучие,щастие.
Каракалпакската народност е резултат от взаимовръзките на няколко етностни групи като древни ираноезични полууседнали племена,живеещи на юг от Аралско море и различни тюркоезични и монголоезични номадски племена.В родоплеменното деление на каракалпаките може да се проследи връзка с печенеги,огузи,кипчаки,казахи,туркмени,узбеки.
Каракалпаките са съхранили своеобразен тип стопанство,съчетаващо земеделие с използване на напоителни канали,сезонно скотовъдство и риболовство.Използват развита мрежа от канали и водни съоръжения,строят защитни диги
Отглеждат пшеница,ечемик,орис,просо,сорго,бобови и влакнодайни култури.Последователността на стопанските дейности се извършват съгласно народния календар,който има аграрен характер.Развъждат основно едър рогат добитък и коне и по-малко овце и кози.През лятото стадата се пасат по бреговете на водните източници,а през зимата се прибират в селищата.С риболов се занимават всички,но най-много живеещите край Арал и западната част на делтата на Амударя.
Заселването на каракалпаките следва родоплеменната структура – племе,вътрешноплеменно обединение на родове,род и вътрешнородови подразделения.Територията е поделена на две племенни конфедерации /арыс/ - Он-тёрт уруу / 14 рода / и Кунграт.В тези конфедерации влизат общо 12 племена,които обединяват 100 рода.Родът владее земята,оросителните канали и съоръжения.Подразделенията също имали свои канали,продължение на родовите.Край каналите се разполагат родовите селища – аули,представляващи разположени на значително разтояние едни от други жилищни и стопански постройки,принадлежащи на отделна родствена група /коше/.Родствената група се състои от отделни семейства имащи обща собственост – вода,земя,пасище и частна собственост – добитък и урожай.С ползването на водата и земята се разпореждат старейшини/коше-бий/. Нормите на поведение се определят от патриархално-родово обичайно право /адат/,а също и от мюсюлманското религиозно право /шариат/.
Юрта/отау/
До неотдавна юртата при каракалпаките служи не само за традиционно жилище,но и за място на провеждане на традиционна обрядност.Буквално всеки неин елемент или ъгъл е свързан с определени представи,вярвания,които предизвикват определена обредност.До 1920 г. по-състоятелните каракалпаки издигат юрта при женитба на син или дъщеря.Дървената част на постройката се изготвя в дома на младоженеца,а тъканите изделия се донасят от невестата в качеството им на чеиз.
С изготвянето на дървената част се занимавали потомствени майстори,а самото умение се придобива след ученичество от 3-4 години.След завършване на обучението ,новият майстор дава колективно угощение,на което получава наставления и благопожелания,а от своя учител един от неговите инструменти.По традиционните представи на каракалпаките,работилницата на майстора /киели/ представлява свещенно място,за това тя била обект на посещение от бездетни жени и болни ,носещи жертвоприношения.Мъжете можели да влизат в работилницата,а жените обикаляли отвън.
Новият майстор задължително се запознава с устав,написан на тюркски език с арабско писмо,където се изброяват правила за чистотата на работното място,жертвоприношенията за божествата и покровителя на майсторите Ибрахим Халил /Али/.Преди да пристъпи към работа,майсторът извършва очистителен ритуал и произнася молитва,а неговата жена раздава приготвени за случая обредни тестени изделия / бауырсак /,след което той иска разрешение от покровителя Ибрахим Халил да започне работа.
Дървената част на юртата се изготвя от върба и никога не се използва бреза тъй като ,според поверията,тя носи нещастие. Майсторът, който изготвя основата на юртата,никога не изготвя и вратата към нея,защото се счита, че това може да предизвика неговата смърт.Добри дни за издигане на юртата се считат сряда и четвъртък и се извършва от жени.Различните елементи на юртата се свързват задължително с ремъци от кожа от рогат добитък или камила.Също важно е да се определи добро място за разполагане на новия дом,където няма зъл дух.Организира се тържество и угощение,а всеки поканен носи подарък – животно,пари,парчета плат и др.,като изрича благопожелание – „Нека това бъде благополучно място”.Тръгвайки си гостите също взимат подаръци.
Жените преди да започнат издигането на юртата също се молят на своята покровителка Биби Фатиме.Започва се от вратата ,която е двукрила и се закрепва на рамка състояща се от праг,горна греда и два странични стълба.Вратата е обърната на юг,отваря се навътре и е украсена с орнаментална резба.С прага на юртата са свързани различни забрани,вярвания и обряди.Например се забранява стъпването и сядането на прага за да не се съкрати живота на човек,докато се вярва че спъването в прага е добро знамение.Невестата и жената след раждане на всяко дете задължително се покланят на прага и го докосват с чело,а след това го престъпват с десен крак.Прагът считали за велик и свещен,наричат го златен.
След издигането на дървената част се вдига куполния кръг с дълъг прът наречен бакан.В средата на юртата поставят торба с пшеница и други тежки стоки,за да е здрава постройката и стопаните да са щастливи.След окончателното построяване на юртата вещите се раздават на гостите,а с храната ги нагостяват.Роднини и съседи привързват към купола ленти от плат,плодове,пари,украшение,което представлява обичая откуп на купола.Бъдещата стопанка хвърля през отвора на купола монети,храна,плодове.След това всички се молят живеещите в дома да са споходени от щастие. Преди да се покрие юртата със специални вълнени килими /кошма/ на купола се завързва опростена люлка на която се люлеят младежи по специални правила – по двойки,момче и момиче,стоящи прави,като единия крак на момчето се намира между краката на девойката.По този начин куполът плътно се вмества в решетката и застава на своето място.
Вътрешността на юртата се дели на части,всяка със свое предназначение и своя обрядност.Вляво от входа се намира дясната,мъжка половина /он жак,жапсар/.В тази част се съхраняват мъжките дрехи,седлото,юздите.В тази част се посреща невестата,ражда родилката и се поставя тялото на покойника.В дясно от входа се намира женската половина на дома /щеп жак,казан аяк/.На решетъчна стена се поставя торба за посуда,кожени торби за продукти.Тук се разполагали домашното имущество ,с което се разпорежда стопанката. В центъра на юртата се установява квадратно огнище,което се използва за освещаване и отопление.Огнището е измазано с глина,а около него също понякога се прави дървен бордюр.В женската половина има и кръгло огнище,направено от кирпич.В това огнище се хвърля по-малко от новия урожай и първото издоено мляко.Пепелта се събира и се използва като магическо средство срещу болести.Стремежът е в огнището постоянно да се поддържа огъня.Конструкцията на огнището има древен произход.В разкопките на селището Куюк-кала ,датирано VII-VIII в,в едно от помещенията в центъра се намира правоъгълна глинена площадка,в центъра на коетято се намира кръглото огнище.Огнището е засипано с пепел.В юго-източния ъгъл на помещението се намира дълбока кръгла яма,запълнена с пепел,вероятно пренесена от огнището.
Освен с дървената врата,входа на юртата се закрива и с рогозка /есик / ,обшита отдолу и отстрани с ленти,орнаментирани с различни изображения.В централната част на рогозката се пришива триъгълник от пришити множество тригълници от плат,като в апликацията най-често се използват два цвята – черно и бяло.На всеки връх на триъгълника се прикрепват шнурове с пискюли.Триъгълника наподобява амулет /тумар / свързан е с доислямски вярвания и се счита,че има охранителни функции.
Всяко тъкано изделие има характерен орнамент и определено място в юртата.Под купола се закрепват пет тъкани ленти /кур/ , които се пресичат.Върху тях са изобразени хора и животни.Този елемент се нарича решетка /кошки,шатраш/ и се счита,че това е място на обитаване на духа на вратата.При влизане невестата трябва да даде откуп за да омилостиви този дух,свързан с плодородието и култа към предците.
Сергей Павлович Толстов е роден 25.01.1907г в Петербург в семейство на военен.В 1930г завършва Московския държавен университет,а в 1934г завършва аспирантура по история и археология на Средна Азия.В 1937г под негово ръководство започва своята работа Херезмийската експедиция,по време на която биле открити келтимаринската,тазабагябската и амирабадската култури,чрез които се извършва периодизация на първобитната история на хорезмийското население.В книгата на Толстов Древний Хорезм е отделено специално внимание на историята на хорезмийските иригационни системи,които са основата на стопанския живот не само в Хорезм,но и в Средна Азия въобще.
По време на неолита и бронзовия век Средна Азия може да се раздели на два типа райони.Едните,където равнината е в контакт с планински масиви и където земеделието възниква на базата на напояване от планинските рекички и ручеи.В тези райони земеделието възниква най-рано 4-3 хилядолетие пр.н.е.В другия тип райони земеделието възниква по-късно на базата на уседнало риболовно стопанство и първоначално не е свързано с построяване на напоителни канали.Това са районите с високовлажни почви в делтите на големите средноазиатски реки.
Характерен паметник на келтимаринската култура се явява неолитното селище край Джанбас-кала / № 4 / датирано към края на 4-то началото на 3-то хилядолетие пр.н.е.Това е селище на уседнали ловци и риболовци.Културния слой основно съдържа многочислени остатъци от рибни кости – щука и сом и кости на диви животни - Sus scrofa, вид елени - Cervus ex gr. Elaphus,степни гризачи и водоплаващи птици.
Оразмерено на 47% (било е 640 x 352) - Натиснете изображението за оригиналния размер
Оразмерено на 47% (било е 640 x 501) - Натиснете изображението за оригиналния размер
Към времето на амирабадската култура датирана към първата четвърт на 1-то хилядолетие пр.н.е. са произлезли различни почвообразувателни процеси вследствие пясъчни,а след тях и речни алувиални наноси.
В края на бронзовия и в началото на железния век,вероятно по времето на последната трансгресия на Арал, нивото на речните води значително се повишило,в резултат на което разположените край реките,на високи места селища биле потопени.Протоците биле запълнени с наноси и се превърнали в сухи ивици,на чиято повърхност започнал нов живот,който продължил две хилядолетия. Откритите и датирани от това време паметници се намират далеч от иригационните канали и вероятно не са свързани с тях.Такива са селищата от амирабадската култура на юг от възвишението Джанбас –кала,които вероятно биле разположени на брега на езеро.Все още земеделието запазвало своя характер от бронзовия век.
Древните археологически паметници свързани с напоителните канали се датират към средата на 1-то хилядолетие.Построяването на иригационните мрежи в Хорезм намира отглас в някои легенди и предания.Например известния разказ на Херодот за река Ак :
117. Есть в Азии долина, окруженная со всех сторон горой, а через эту гору ведет пять узких проходов. Эта долина принадлежала некогда хорасмиям и лежит на границе земель хорасмиев, гирканов, парфян, сарангов и фаманеев[91]. Со времени же персидского владычества они подвластны персидскому царю. Так вот, с этой окружающей [долину] горы стекает большая река по имени Акес. Эта река, разделенная на пять рукавов, прежде орошала земли упомянутых народов, так что из каждого прохода вытекал свой рукав. Однако со времени подчинения персам эти народы очутились вот в каком положении. Царь повелел закрыть горные проходы и построить на каждом шлюзы. Поэтому вода не могла больше вытекать [через проходы], и долина, окруженная горами, обратилась в озеро, так как река разливается по равнине, но выхода не имеет. Так вот, те племена, которые прежде пользовались этой водой для орошения, стали терпеть ужасные лишения. Зимой, конечно, божество, как и в других местах, посылает также и им дожди; летом же просо и сесам, которые они сеют, постоянно испытывают недостаток влаги. Когда нет уже больше воды, они едут в Персию вместе с женами и, остановившись перед вратами царского дворца, начинают громко и жалостно вопить. Царь же, видя крайнюю нужду просителей, велит открыть шлюзы, ведущие в их страну. Когда же их земля вдоволь напитается водой, царь приказывает опять закрыть шлюзы и открыть другие, ведущие в землю тех племен, которые больше всего после них нуждаются в воде. Однако, как я узнал, царь взимает за открытие шлюзов большие суммы денег (сверх податей). Так обстоит дело
Също Макдиси привежда следната легенда за произхода на хорезмийците:
... в древности царь Востока разгневался на 400 человек из своего государства, из приближенных слуг (своих), и велел отвести их в место, отдаленное от населенных пунктов на 100 фарсахов, а таким оказалось место (где теперь город) Кас . Когда прошло долгое время, он послал людей, чтобы они сообщили ему о них. Когда те пришли к ним, то нашли, что они живы, построили себе шалаши, ловят рыбу и питаются ею, там много дров. Когда они вернулись к царю и сообщили ему об этом, он спросил: «Как они называют мясо?». Те ответили: «хор» (или «хвар»). Он спросил: «А дрова?» Они ответили: «разм» .Он сказал: «Так я утверждаю за ними эту местность и даю ей название Хоразм (Хваразм)». Он велел отвести к ним 400 девушек-тюрчанок, и до сих пор у них осталось сходство с тюрками. Царь, когда сослал их в Хорезм, провел им канал из главного русла Джейхуна, чтобы они жили от него, а главное русло (тогда) достигало города позади Несы, который называется Балхаш http://www.vostlit.i...1.phtml?id=1518
Според С. П. Толстов въпреки хронологическото разстояние,може да се предположи,че тези легенди имат отношение към запустяването на Узбой и началото на иригационното строителство в Хорезм.Интересен момент е, че построените канали изцяло повтарят древната конфигурация на делтата на реката.Сякаш хората съзнателно възстановяват изчезващата делта.Възможно е наблюдението на естественото движение на дъждовните води по сухото русло на пресъхналите протоци,да е спомогнало развитието на строителството на канали.В тази епоха,човекът още не се противопоставя на природата,а само усилва,следвайки я ,полезните страни за него.
До 3-4 столетие от н.е. всички канали действали пълноценно.В този период започва постепенно запустяне на източните части на иригационната мрежа,като древния канал Келтеминар,който е най-източния канал достигащ до развалините на Карга-Тышкан – кала и неговото дясно разклонение край Джанбас-кала,а също и каналите край Малък Кырк-кыз и Аяз-кала.
Второ запустяване на иригационната система се наблюдава 8-9 век,когато от нея отпада от експлоатация най-голямото дясно разклонение в околностите на Беркут-кала и Голям Кырк-кыз,а също и каналът оросяващ околностите на Топрак-кала..Само горната част на разклонението оросяващо околностите на град Наринджан продължава да действа.
Третият период на ново съкращаване на иригационната мрежа е през 13-14в .Периода 12- началото на 13в представлява културен разцвет – съхранени са безброй развалини от домове,замъци,градове,крепости.След това района запустява,като към 14в се наблюдава известно оживление,но от 15в животът се прекъсва окончателно.Земеделието се съхранява само по брега на Аму-Даря.
Максимален разцвет на иригационната система на Хорезм и Зеравшан достига от периода 7-6в пр.н.е. до 3в от н.е. – епохата на средноазиатската античност.Той се характеризира с голямо единство на културния комплекс – типове жилища и селища,строителна техника,фортификация,дрехи,керамика и др.Крепостите от десния бряг на реката произлизащи в голямата си част преди кушанския период сякаш са построени по единен план за защита на земеделските земи от пустинята.Периодът свързан с първото съкращаване на иригационната мрежа на Хорезм се характеризира и с бурно изменение на целия културен комплекс.Селищата от градски,античен тип постепенно запустяват и на тяхно място се появяват характерни за по-късния Хорезм разпръснати укрепени семейни имения.Еднаквия културен облик от кушанския период се сменя с разнообразни локални особености.
Платото Устюрт е огромна пустинна територия,простираща се от север на юг до Каспийско море.Северната част на платото е ограничена на изток от Аралско море.До скоро от тук минавали търговски пътища съединяващи Хива,Бухара и Оренбург.Част от платото,разположена южно от залива Кара-Богаз-Гьол ,граничи с пустинята Каракум , никога не е била заселена с хора и е лошо изучена.
От гледна точка на геологията платото е било дъно на древния океан Тетис.Преди 2 млн.години връзката между Черно и Каспийско море се прекъснала,започнал процес на изпаряване на вътрешното море включващо Каспийско и Аралско море.Най-дълбокото място на това море била падината Карагие 132м под морското ниво.
За Устюрт са характерни стъпаловидни,стръмни образувания високи до 350м,ограничаващи плоските участъци.В южната част на платото има цели редици,напомнящи планински хребети.Особено е красив хребетът Аккыр,чийто върхове и каньони образуват фантастичен и разноцветен ландшафт.Аккыр се простира от Красноводско плато до планината Эрсарыбаба.На север достига до залива Кара-Богаз-Гьол,а на юг до пясъците Чиль-Мамед-Кум.Северните склонове са полегати,а южните почти отвесни.На изток в района на планината Бульмуджур (369 м), Аккыр служи за ляв бряг на оврага Акгез,един от най-големите и дълбоки оврази в света.Фантастично красиви са склоновете на Акгез,бели,кафяви,розови слоеве на седиментните скали създават оригинален рисунък.На склоновете му от страна на планината Эрсары са намерени скални рисунки – тамги. Аккыр и оврага Акгез
Тук лятото е горещо и продължително.Средната температура през юли е 26-28°..В отделни години температурата достига 40-60°..Средни годишни валежи не надвишават 120мм и са предимно есенно-зимния период.Есента е топла и ясна,зимата – непродължителна и топла.Хладния период се характеризира с навлизане на въздушни маси от Сибирския антициклон.Средната температура през януари е -2,5-5°.Снежната покривка е неустойчива и се образува декември-януари.Не са редки виелиците,бури и заледявания.В отделни дни на суровите зими температурата може да достигне -26° и даже -41°, Пролетта е кратко,сланите изчезват в началото на април.Горещото и сухо време настъпва във втората половина на май.Запасите от влага в почвата драстично намаляват,тревистата растителност започва да изсъхва.
Животинския и растителния свят на Устюрт не защитен,а хишнически се унищожавал.Много видове са записани в Червената книга.Най-красивото животно - Сайга (Saiga tatarica) е пострадало от строежа на железопътната линия Кунград-Бейнеу,която е прекъснала пътя му на миграция
"Тем неожиданнее прозвучало сообщение геологов о находке в 1983 году на Западном Устюрте в районе колодцев Байте., древних каменных скульптур. Культовый комплекс Байте оказался памятником уникальным, до этого подобные в евразийских степях не встречались. С этого момента начинается история археологии Устюрта."
Това е виртуална реконструкция на комплекса Байте
И едно видео - велопътешествие
Хребета Улы Балкан представлява неголяма планинска страна,нямаща геологическа близост с другите съседни планиниски системи.Може би това са най-младите планини на земята.Предположенията са,че са образувани от недалечни придвижвания на Туранската плоча към югозападните и съседи или от геосинклинални процеси в една от падините на океана Тетис.Главния връх – Арлан 1881м е разположен в западната най-широка част на хребета.На изток плоското и широко плато се понижава с 500м и най-високия връх в източната част – Секи-Даг е висок 1372м,намиращ се в едноимен хребет.Още два по-малки хребета се отклоняват от основния Улы Балкан - Ламмабурун и Кагачонгул.Кагачонгул прекъсва най-голямата долина Гюзмергон и я разделя на две- Инжирлидай и Чукансусай. Ламмабурун достига до град Балканабад.
Улы-Балкан се разделя на четири части:центалния масив,заемащ западната част,хребет Секи-Даг,заемащ източната част,западен хребет с долината Гюзмергон и северен хребет,достигащ до планините Аулакдаг (520м) и Парсух (669м),където се съединява с Красноводското плато.Източната част на планинския масив все още не е усвоена от човека,особенно южните каньони.Долините свързани с масива от трите му страни са по-ниски от морското ниво.Южния склон на Улы Балкан е изрязан от дълбоки каньони високи 200-400м.
На северните склонове расте хвойна.По дъното на долините понякога растението образува цели гори.На южните склонове тя расте само по дъното на каньоните.Тук също може да се срещне Безоаровият козел (Capra aegagrus),негов кавказки подвид,ловът му е забранен.Среща се и Манул (Felis manul) – рядък и малко изучен вид.През есента и пролетта може да се срещнат змии и отровни паяци,които не очакват среща с човек.
Карта от сайта на Arcady Patrushin
Карта на Средна Азия 16-17в
Рудольф Константинович Баландин в Древнейшие открытия пише: Двигаясь на север, Кир дошел до среднего течения Сырдарьи и места выхода ее из Ферганской долины. Вернувшись в Афганистан, персы спустились по реке Кабул к Инду, но не пошли в глубь Индии, предпочтя завоевания в Средней Азии, где Кир встретил сопротивление со стороны племени массагетов. Преследуя воинственное племя, он переправил войско через Амударью, вода которой наполняла тогда русло Узбоя (теперь сухое), и здесь, в ущельях горного хребта Большой Балхан, нашел свою погибель. Разгромлено было и все его войско. http://fisechko.ru/100vel/geogr/24.htm
За етимологията на думата Балкан "БАЛКАН - долина, пространство между лесом и нагорьем; подножие нагорья (Московская обл.) [СРНГ, 1966, 2]. Ср. болг. балкан - "гора"; также болг. диал.- большая гора, поросшая строевым лесом ; лесистый небольшой холм; лес, горный лес, сосновый лес. Из турец. balkan - "цепь крутых лесистых гор", но balgam, balgan - "болото", "топь", "трясина", "лужа", "грязь" [Григорян, 1975]. В. В. Радлов [1911, 4] под вопросом считает заимствованием из перс. Не лишена интереса семантическая связь тадж., перс, балахона - "высокий дом", "второй этаж", "верхняя комната", "чердак". Интересна и связь с калм. балкан - "высокий берег", "сухая долина" [Фасмер, 1964, 1]. Продуктивна параллель с бархан (см.). У болгарского топонимиста В. Микова [1943] читаем: "В староболгарском гора и новоболгарском планина, отуреченное персидское балкан и тюркское даг... Имя балкан нигде самостоятельно не встречается, а только как составная часть, входящая во много наименований, обычно обозначающих высокие и обширные горы, как-то: Коджа-Балкан, Кара-Балкан и др.". * Топонимический ареал оказывается очень большим: от Балканского п-ова и Балканского хребта до Казахстана включительно, где есть несколько оронимов Балкан, Балкантау. Также Большие и Малые Балканы - хребты по левобережью Лабы на Северном Кавказе; Балаханы в Азербайджане; Большой и Малый Балхан в западной Туркмении (туркм. оригинал Улы Балкан и Кичи Балкан). У В. В. Бартольда [1965, 3]: "То же название Балхан (утверждают, будто оно происходит от перс, балахоне) было занесено турками в Европу и присвоено горам Хемус древних; таким образом возникли принятые в новой географии названия Балканы (для гор) и Балканского полуострова".
