Някои въпроси от популационната генетика

по статия на Чокаев Х. К., Чокаев А. Х., Арсанов П. M.
      

   Науката генетика се заражда в 1865 г, когато Георг Мендел обнародвал резултатите от изследванията касаещи предаване по наследство признаци при хибридизация на граха. В последните четири десетилетия генетиката се развива стремително, благодарение на възможността на учените да четат гените.

   Всяка клетка от човешкия организъм съдържа 23 двойки еднотипни хромозоми, две от които отговарят за пола на човека. Хромозомите на даден човек се отличават от тези на неговите родители, тъй като при формиране на първата клетка родителските днк активно обменят участъци от хромозомите. Такава рекомбинация не се случва единствено с Y хромозомата, тъй като в мъжкия плод тя е единствена. Единствено тя от всички 46 хромозоми се предава в неизменен вид – от баща на син. Това нейно свойство се използва от учените за анализ на произхода на човека, а също и за анализ на миграционните процеси. Изследванията на Y хромозомата позволява установяване на генетическо родство от различна етническа и расова принадлежност до техния общ праотец по мъжка линия, а изучаването на мтДНК позволява установяването на родството на хората от двата пола до тяхната прамайка.

  На пръв поглед изглежда, че след многократни рекомбинации на останалите неполови хромозоми, човешката ДНК след няколко поколения ще се отличава значително, но това не е така. Всяка популация за определен дълъг период се явява затворена система и по-голямата част от браковете се извършват вътре в нея и по този начин циркулират едни и същи гени. Така аутосомният анализ позволява да се намерят характерните за дадена популация участъци от генома . Намирането на тези участъци в други популации показва участието им при формиране на даден етнос. Съвременната наука може да проведе три типа изследвания:

- изследване на мъжката Y хромозома

- изследване на мтДНК

- аутосомни изследвания за принадлежност и участие в етногенезиса на дадена популация

Такива изследвания се провеждат както в научни институти, като Естонски биоцентър, Института по биохимия и генетика при Уфимския научен център на РАН , а също и частни лаборатории като   FTDNA, Ancestry, SMGF. Научните институти работят по свои програми и затова обикновенния човек трудно може да извърши тестиране при тях. За това много проекти или отделни тестирания се провеждат в частните лаборатории.

  Благодарение на генетическите изследвания науката достига до извода, за  единен произход на човека  поради съвпада на човешките геноми независимо от расата на 99,9 %, а расовите и етнически различия съставляват само 0,1 %, които са се получили в резултат на мутации н човешката ДНК при процеса на неговото развитие.

   Генетиката различава два типа мутации. SNP(Single-nucleotide polymorphism)-мутация представлява еднократна и необратима мутация, заключваща се в замяната на един нуклеотид в молекулата на ДНК с друг. Например А /аденин/ се заменя с G /гуанин/. В резултат на такава мутация, геномът на човек е белязан, а тази мутация се наследява от всички негови потомци. Анализът по SNP /снип/ определя наличието на конкретна мутация у човек и го приобщава към група от хора /независимо къде са се родили и къде живеят в момента/ произлизащи от един праотец. Така наречените хаплогрупи определят групиране по SNP-мутация. Хората, които са наследили генома на Адам и не са претърпели /наследили/ никакви мутации са отнесени към хаплогрупа А. У един от потомците на „генетическия” Адам произлиза мутация наречена М6О и всички нейни носители са отделени в група В-М60. Един от потомците на новата група получава нова мутация и става основател на нова хаплогрупа СТ-М168. Потомците на този чоовек първи напускат Африка и заселват Евразия и той е наречен „генетически” Ной. Вътре във всяко така отделено голямо семейство произлизат нови снип-мутации и  във всяка хаплогрупа се образуват подгрупи наречени субгрупи, които наброяват хиляди.Така анализът по снип може да определи точното място на всеки в генетическото дърво на човечеството.
 

  Въпросът с кого от хилядите хора от една хаплогрупа и субгрупа човек има най-близко родство се дава чрез  STR(Short Tandem Repeats)-анализ. В човешката ДНК съществуват еднородни участъци /маркер/, в които нуклеотидите се повтарят в една и съща последователност няколко пъти. Например този участък от Y хромозомата

CTGT TCTA TCTA TCTA TCTA TCTA TCTA TCTA TCTA TCTA TCTGCC

получил название маркер DYS391 съдържа 9 повторения ТСТА, което се записва  така DYS391=9. При STR-мутация тези повторения могат да се увеличат или намалят с един. Такива мутации са обратими и се реализират често. Анализите по тази мутация на дворянски фамилии имащи документирано генеалогическо дърво и анализите на много двойки баща-син е позволило на учените да определят колко често се извършват такива мутации, скорост на мутацията на всеки маркер и на тази база да създадат формула за изчисление на последния общ праотец на хора с общ произход. Колкото по-далечно е родството толкова по-голямо е различието при STR-анализа.

  В началото на развитието на популационната генетика се анализирали само 6 участъка на Y-хромозомата,  а сега лабораториите по желание на заявителя изследва от 12 до 400 маркера, което повишава точността и надежността на анализите. Най-оптималният вариант е да се прави STR- анализ по 37 или 67 маркера.

   Мутациите представляват реакция на организма спрямо външни въздействия и позволяват на организма да се адаптира към околната среда. Тези въздействия могат да бъдат вируси и бактерии, характерни за даден район, климатични условия и др. Терминът „локализация” обозначава дълго, в продължение на поколения, и относително изолирано  съществуване на група хора в  климатични и географски условия с определена характеристика и с характерен тип хранене. При такава локализация започва естествено комплектоване на гени, водещо до мутация в човешката ДНК.

  Тъй като генетиката е бързоразвиваща се наука, а всички нови данни могат постоянно да променят и прояснят родословието на човека, изследвания се публикуват почти всяка година включително и изследванията на кавказките народи. В 2010-2011 излизат анализите на . Кутуев, Б. Юнусбаев, Х. Дибирова, които на свой ред провокират написването на „Этногенетическая история Кавказа”/ Назрань, Пилигрим, 2011 г./. 

 
Една от причините за възможна непълнота на анализите се състои в недълбокото снипиране, тоест изследването по малък брой маркери от 9 до 17, което не позволява с точност определянето на субгрупите с общ праотец. Друг проблем за изследванията би могъл да бъде финансовият. Авторите на  статията благодарят на всички обикновени хора, нямащи свръхдоходи, които успяват да заплатят своите изследвания. Благодарение на тях са тестирани 134 чеченци и 55 ингуши, повече като количество от грузинския, арменския, осетинския, карачаевския и балкарския проекти, които се спонсорират от обществени организации и частично от държавата. Целта на чечено-ингушките проекти е да се тестират представители не само на всеки отделен тейп, но и на отделните родове, тъй като чеченските обединения тейп не винаги възникват на кръвнородствен принцип. До сега са тестирани няколко тейпа и общества, а именно тейповете Курчалой, ЦIонтарой, Гордалой, Аькхи и Хьулхой, обществата Шатоевско и Галгаевско.

   Всички разчети за възрастта на праотеца на дадена субгрупа се основава на количеството  STR – мутации в групата – колкото повече мутации са произлезли, толкова е по-древна дадената субгрупа. Скоростта на мутациите се пресмята на базата на статистически данни и следователно всички получени данни са също средностатистически. В различните изследвания се използват различен брой резултати от тестирания, което води до различия в крайните изводи. Тъй като науката генетика  е все още в развитие има различия и в методите на изчисление на възрастта на хаплогрупите. Ако базата данни включва повече хора, ще бъдат включени както по-близки така и по-далечни родственици, което може да подобри крайните изводи. Всички досегашни резултати получени при различните изследвания търпят промяна, тъй като тестиранията продължават и всеки резултат може да промени съществуващата досега картина.

   Ефектът на праотеца-основател ясно се проследява в млади популации, когато значителна част от тестираните са съхранили генотипа на своя прародител. Такъв е случаят с чеченското изследване, при което в голяма част от нахските генетически семейства се фиксира този ефект. При древните генетически семейства, ефектът съществува, но има по-размит характер и практически отсъстват хора с хаплотип на праотеца, но се наблюдават множество родствени подгрупи. В такъв случай възрастта на праотеца-основател ще съвпада с времето на появяване на генетическото семейство на дадена територия.

  Случаите, когато хората принадлежат към една субгрупа, но нямат близко родство, тоест не принадлежат към един праотец-основател се обясняват със стихийна, несистемна миграция от родната територия на друга.

  В резултат на катаклизми от различен род – войни, епидемии и др., цели племена и народи прекратяват своето съществуване, поради което много генетически линии не могат да бъдат открити. Когато от голяма група хора остане един представител, от който популацията се възражда се нарича ефект „гърло на бутилка”. При този ефект изчисленото време на живот на праотеца-основател не съвпада с времето на преселение на дадения генотип на конкретната територия.

  Някои популации поради различни причини – по-добри адаптационни способности, икономически или социално-политически преимущества, напълно стесняват или изместват други популации на дадена територия.и тогава се говори за „генетически дрейф”. Учените откриват генетическата линия само на едно семейство, което може да не е най-древното.

  Много често в историята на човечеството се извършват миграции от една територия на друга освен на родствени групи – семейство, род, племе, но и на цели народи. При такава миграция, на новата територия се пренася и цялата генетична история на народа и генетическата информация за своя праотец-основател. При този случай изчислената възраст на праотеца ще е по-древна от времето на установяване на дадена територия.

  Изброените няколко случая ни показват важността на всички изследвания, тяхното количество за проясняване на общата картина на етногенезиса, а също и много внимателната интерпретация на резултатите. Трябва да се отбележи също важността на комплексните археологически изследвания на човешки останки и тяхната датировка. Поради финансови причини и тези изследвания се извършват рядко и по думите на автора на статията  „нам остается только надеяться, что когда-нибудь Те, кто должен заниматься изучением истории и этногенеза Кавказа в силу своих служебных обязанностей, наконец, перестанут переписывать тексты из одной книжки в другую и займутся реальными делами”. За съжаление можем само да се присъединим към тези молби и да отправим такива и към нашите учени.

виж също : Чеченски генетичен проект

Карачаевските и балкарските R1a и R1b

В своя статия Анатолий Клёсов прави анализ на получените резултати от ДНК проекта на карачаевци и балкарци. Без да навлизам в научни подробности ще поставя няколко цитата от статията и линк към нея с пожелание да има желаещи да я прочетат и осмислят. А също и с пожелание и българската наука в тази област  в бъдеще да се похвали с подобни по-задълбочени изсладвания.

   "Балкарците, които фактически представляват един народ с карачаевци, около 150 хил., от тях в Русия живеят примерно 113 хил., останалите там където и карачаевци. В основата на произхода на карачаевци и балкарците историците поставят алани, българи, кобанци / представители на планинската кобанска култура в Кавказ/. Някои археолози отнасят най-ранните материални следи от тях към 13-14 в., примерно преди 700-800 години , въпреки че етноними и литературни източници позволяват тази датировка да се сведе до 4-6 век. Както ще бъде показано по-долу, това изцяло се съгласува с резултатите от ДНК-изследванията.
...

  Да преминем към данните...Като  цяло доминираща е хаплогрупата R1a, - 31%. На второ място, с не голяма разлика е хаплогрупа  G2a,- 27%. На трето – хаплогрупа J (14%), от която почти всички хаплогрупи се отнасят към субклад J2 / с известно отклонение към балкарците/.... Останалите групи E1b / при тестираните – всички от карачаевци/, I2a /всички от карачаевци – от тях половината са от едно семейство/, Q1a  /почти всички балкарци/, R1b /болшинството балкарци/, Т / всичко трима от тестираните, двама – от едно семейство/ - като цяло представляват една четвърт от всички изследвани хаплогрупи. 
.....

R1a

Болшинството от изследваните карачаевци, при които се определеят по дълги субклади, се отнасят към субклад R1a-Z93-L342.2-Z2124Z2123, в който е отразена родовия клон на племето, ако може така да се нарече. В субклад Z2123, близо до карачаевци стоят техните „близки” родственици с представители от Русия, Украйна, Беларусия, Литва, Полша, Англия, Испания, Германия, Ирак, Индия, Пакистан, Кувейт ....и др. Субкладът се образувал хиляди години назад и неговите потомци се пръскат по света, и включително и в Арабските страни и Близкия Изток и там се умножават.

   Геномният анализ на представителите от Карачай и Башкирия показа, че те се отнасят към различни субклади на групата Z93-Z2123. Оказа се, че субкладът Z2123 се състои минимум от пет низходящи субклади, които включват представители от Пакистан (Y2632), Индия, Бангладеш и Шри-Ланка (Y47), Индия (Y875), башкири и индийци (Y934), и карачаевци (YP449). Необикновенната на пръв поглед комбинация на башкири и индийци в един субклад, говори, че ариите в хода на тяхната миграция 3-2 хилядолетие пр. Н. е. са преминали през територията на Бащкортостан, оставили са потомци от субклад Z93-L342.2-Z2124-Z2125-Z2123-Y934 и са го донесли в Индия. Това биха могли да бъдат скити , потомци на ариите. Карачаевци представляват друго направление на миграцията към Кавказ, с образуване на субклад Z93-L342.2-Z2124Z2125-Z2123-YP449. Носител на снип YP449 е  централния хаплотип от клона на Крымшамхалови.

Вероятно древен арийски предтеча от хаплогрупа R1a-Z93, от който са произлезли скити от тази хаплогрупа, а също и представители сред арабите, индийците и иранците – от един общ род , за хилядолетия разпръснати в различни клонове и снипове. При башкирите това е снип снип Y934, при евреите Y2630, при рода Крымшамхалови YP449.

R1b

  Тази хаплогрупа при карачаевци и балкарци се среща малко, основно при балкарците. Привлича вниманието, че почти всички хаплогрупи R1b принадлежат на необикновенна група, която не се среща в Европа и видимо се явява архаичен рудимент на древен общ предтеча. Базовия хаплотип на балкарците е относително недалечен, неговия носител е живял преди 1300±255. Вероятно този клон е преминал ефекта на „гърлото на бутилката” и по чудо е оживяла примерно 8 век от нашата ера. Това поставя древния предтеча на балкарските и европейските хаплогрупи R1b във времето преди 9600 години. В тази епоха хаплогрупата R1b мигрира между Урал и Средна Волга , а може и да е била и на Кавказ. "

~~~Цялата статия

http://pereformat.ru/2014/06/potomki-polovcev/#more-4800

Законите на Карча - Карча-тёреле

   Карча е легендарен родоначалник на карачаевските княжески родове, а също според други предположения  и на някои узденски фамилии. Текстът, за който става дума е включен в сборника " Народы Центрального и Северо-Западного Кавказа в 18 - начале 20 в.Документы и материалы".
   По превода и някои пояснения на арабски и тюркски термини са работили арабистът к.и.н. А.К.Аликберов, Фасих Бадерхан и д.и.н.М.И.Каракетов.Накратко тук ще представим някои техни разсъждения относно този текст.
   Автор на представения текст е Джамал син на Кдс /Кбс, Крс, Кдж/ , син на Урус, син на Семьон, син на Селим-Герий. Предполага се, че той самостоятелно е изучавал арабска  писменост и език
   Текстът следва приетата в мюсюлманския свят форма на изложение на фамилна генеалогия при, която текстът започва с исторически разказ с отражение на социалната структура на обществото, а след него се поставя генеалогия на дадена фамилия. В конкретния случай се разказва за родоначалника на карачаевските князе Карча и за Трам - родоначалник на древните  карачаевски узденски родове Коркмазови, Джанибекови, Семьонови.
Карча е представен като законодател установил Карча-тёреле с идването си в Карачай. Този кодекс бил част от свода правни норми Карачай джол-джорукъ. Съществувал още и Кодекс от етически норми Карча-намыс. Тези кодекси включвали установяване на налози в полза на върховния управител, задължения и повинности, право на повишение или понижение на съсловния статус и отразяват предислямската правна култура.
   В предание фиксирано в 1912 г.  от геолозите Н.А.Штоф и М.М.Беггров се говори за битка на карачаевци с кримския хан в началото на 17 в. Битката се състояла край малко селище Марджа-Сын . Карачаевци посрещнали кримската войска с национална светиня - идол наречен Марджа. В тази битка карачаевци отблъснали врага, но въпреки това след нея биле покорени и принудени да приемат исляма. Турски военачалник бил разположен в местността на станица Баталпашинская, днешен Черкеск.

Записки погонщика мулов

 В старите карти на това място се изписва името Карачиони, вероятно по името на живеещия там народ. Според историците възможно е там да се е намирала резиденция на карачаевските князе.

   В текста на Джамал се говори, че Карча предал власт на Шаухал или Шамхал с условие за изпълнение на установени правила, след това направил същото и за Крым-Шаухал. Вероятно тук се смесват няколко събития. В преданията за Карча се разглеждат различни периоди на неговата дейност от 900 до 400 г. и вероятно те включват и управлението на неговите потомци Карачаевичи.
   Друга особеност е, която отбелязват изследователите е, че в текста се споменава Каншаубий като син на Крымшамхал, а от други източници е известно, че той е син на Бекмурза внук на Сайлар-шамхал. В едно предание се говори, че бащата на Бекмурза, Къырымбек, заедно с един свой дружинник са биле изселени от Карачай и поради тази причина възможно е наследниците на Бекмурза да са загубили правото на титул хан /шамхал/ и да са носили титул бек /крымшамхал/. Изследователите на текста на Джамал стигат до извода, че до идването на Карча в Карачай е имало род носещ титул Шамхал. Също така изследователите предлагат етимологията на титула крымшамхал да се извежда не от йарым - половинчат, а от къырым - остатък. До установяване на властта на шамхалите в Карачай е известен института карачайлыкъ с голяма тежест в обществото. Родовете Алиеви, Борлакови, Шаманови произлизат от тези териториите на Кумыкстан, в които управлявали къарачи-беклер, а последните се считали за едни от най-древните заселници в региона.

 ~~~

О Карче – властелине Карачая, его законах и о происхождении дворян Коркмазовых 

/1/ Во имя Аллаха милостивого, милосердного! Воистину, Карча пришел в область (вилайат) Карачай. Он был могущественным (кадир) господином (сайид). Затем он установил своему нёгеру¹  /Шамхалу/ в месячный срок в пользу господина /Карчи/ Семь Вещей² (саб‘ату ашйаин):

/2/ Первое: чтобы брал Шамхал с каждого дома то, что /Карча/ назвал податью (расм). И второе: Шамхал берет то, что также называется къатын сюйюм² на языке

/3/ ‘аджам. И третье: один день сеют (йазра‘ун). И четвертое: один день собирают урожай (йахсадуна-з-зара‘а). И пятое: один день косят траву(йакта‘уна хашиша). 

/4/ И шестое: при выходе девушки из /семейного/ общества (умматан) замуж, берет одного быка. И седьмое: при женитьбе мужчины – лошадь, и называют ту

/5/ лошадь эмчеклик⁴. И так поступал Карча (Карачай) каждый год. Однако никогда не делали всего такого потомки Гиназа, из-за того, что он был господином из свободных (саййидун мин-аль-ахрари). И после пришел 

/6/ Крым-Шаухал, вместе с ним – Гиназ сын Трама. И он убил мужчину и затем по /той/ причине обеднел. Он доверил из /тех/ дел Баштай, предводительнице (?)

/7/ из дочерей Кылыча. И у него /Кылыча/ – Гиназ-амма, имя её Кийа. И она воспитала Каншаубия сына Крым-Шаухала, сына Крым-хана…

/8/ …Крым-Шаухал согласился. Потому, что вышел Крым-Шаухал из Крыма и отобрали Крым у него. Согласились относительно Крым-Шаухала: 

/9/ во всех делах /он/ выполняет Семь Вещей Карчи. Крым-Шаухал подчиняется ему /Карче/.

[После этого потомки] Карча остались в Карачае без своих владений (вилайата).

Гиназ отдал Крым-Шаухалу жеребенка, который на языке ногай и на языке карачай называется кенже-тай. 

Каншаубий женился на женщине по имени Гошаях Биче, и от нее у него родились две дочери – Къантин и Къаз. 

Случилось так, что Каншаубий съел что-то отравленное и заболел неизлечимой болезнью. Поэтому он настоял на поездке в Шам. И он отправился в Шам.

Там какая-то женщина заинтересовалась им, и она подумала, как бы мне женить его на себе, потому что он был очень красив.

И она спросила его:

– «Кто ты такой?»

Он ответил:

– «Я Каншаубий сын Крым-Шаухала. Я покинул свой вилайат».

На это женщина сказала ему:

«Думаю, что я смогу тебя излечить, но для этого ты должен на мне жениться».

Он принял предложение, соединился с ней узами брака и [полностью] излечился с помощью Аллаха Всевышнего.  

Каншаубий заключил мировую с Шемахи-ханом, пожал ему руку, поприветствовал…, в знак примирения похлопал его по плечу семь раз, восхваляя добродетель Шемахи-хана.

[До] отъезда Каншаубия в Шам в вилайате Карачай была междоусобица. [В то время] Каншаубий искал место, где мог бы укрыться, и он обратился к Гиназу [Трамовичу], который был его другом, с просьбой погостить у него, поскольку он был из числа ахраров. И он остановился в его доме.

Гиназ [из Трамовичей] зарезал корову, поставил мед и в мед положил соль.

Каншаубий отказался от мяса и сказал: 

– Ах! Мясо, соль и мед – это позор!

И он ушел со словами:

– Где это видано, чтобы так поступали ахрары? Отрежьте ему крылья! Пусть с этого дня он более не считается ахраром!

У Гиназа [из Трамовичей] был только один сын и много дочерей. [После этого случая] он не мог [не смел] женить сына на дочери ахрара и выдать своих дочерей за сыновей ахрара. А дочери его уже подросли.

Затем через несколько лет Каншаубий вернулся из Шама. Он пришел в дом Гиназа ибн Трама. Все очень обрадовались, кроме Гиназа [из Трамовичей], который был в отъезде. Вернувшись домой, Гиназ обнаружил во дворе коня. Увидев коня, он обнял его. Каншаубий сильно этому удивился и, отвернув сердце от Гиназа, сказал ему:

– Коня ты любишь больше, чем меня.

На это Гиназ ответил:

– Я буду тебе подчиняться во всем и не буду тебе возражать ни в чем. Затем Каншаубий сказал Гиназу:

– Выдавай дочерей за знатных, а то это грех и позор перед людьми.

Но ни один из «знатных» (саййидов) [на это предложение в то время] не откликнулся. Он выдавал их замуж тогда, когда дочери уже постарели. 

Гиназ [из Трамовичей] женил своего сына Коркмаза на девушке из среды ахраров. То же самое он сделал и по отношению к своим дочерям, выдав их за ахраров, как будто они были им ровней.

Конец. 

Джамал сын Кдс (вар.: Кбс/Крс/Кдж с возможной заменой «к» на «г») сын Уруса сын Семена сын Салим-Герия

/1/ Адр/а/зб/и/й (вар.: Уразбий/Оразмий) сын его Элмырза. Ногъай Анша (?) сын Тейрикъула. Сын его Т/а/ул/у/хан, и сыны его Ахл/а/у и Акъч’а (вар.: Акъчыкъ).

/2/ Владетель (амир) Трам. Гиназ. Джанмек (вар.: Джанмолат/). Тохт/а/р. Къ/о/ркъм/а/з. Дж/а/н/а/й. Ахмрмз (вар.: Ахмрхз). Б/е/кду сын Кърфр (вар.: Кърмз/Къурман) сына Б/е/кзт сына Мустафы сына Б/ий/нёг/е/ра. Джарашды.

/3а/ Сыны (потомки) его (Къоркъмаза): Дуда. Даулет. Тейрикъул. Къалтур. Бакку. 

/3б/ С/е/м/е/н сын Дуда. И сыны его: Хрдждхй (вар.: Хрдждмй/Хрджумй). Х/а/нм/ы/рз/а/. С/а/улу.

/3в/ (…)джук на языке аджам. Произошли –– из рода Трама аль-’ардаш (тюрк. гардаш «братские»?) четыре къртмр (?)…

/4/ Дж/а/йылгъан. Сыны /его/: Ибрай, Хусейн, Сулейман. Сын его Юн/у/с.

/5/ Акъб/а/й. Сыны /его/: Маджй (вар.: Маччи), Къады.

/6а/ Акай. Джанм/е/к. Кч/а/й (вар.: Кутча/Гитче). Урус. Селим-Герий. Семен. Чрск. Хаджи Б/и/йн/ё/гер. С/о/лман. С/а/р/а/лыб. Али сын Джан/и/мека. Шаулты (вар.: Саулты) сын Али.

/6б/ Сыны его (Селим-Гирея): Асланбек.

/7а/ Сыны его (Джанмека): Кучук. Исмаил. Башла. Мусос. Башчы.

/7б/ Сыны его (Хаджи Бийнёгера): Али-Султан. Ачгерий (Ажгерий). Шугъаиб.

/7в/ Сыны его (Али-Султана): Ч/ё/ф/е/л/е/у (Чёпеллеу). Наны.

/7г/ Сыны его (Ажгерия): Умар

/7д/ Сыны его (Шугъаиба): Мустафа.

/7е/ Сыны его (Саулты/Шаулты): Хшд/а/й. Сосран.

/7ж/ Къалтур, брат Идриса. Сыны его /Калтура/: Таумурза. Султан. Ислам. Доммай.

/7з/ Мырзамек. Али (вар.:Амр). 

/7и/ Мамй (вар.: Хамй). Хаджибий. Хаджи-Бекир.

/8/ Хаджи Али сын Архмт сына Джанкёза Йахьи сына Джанкёза.

/9/ (Тавро) рода Трама это /рисунок тавра/

/10/ Хозяин (этого документа) Къоркъмаз сын Къоркъмаза.

Да будет благословенен род Трама.

Източник: Cб. «Генеалогия народов Кавказа». Владикавказ. 2010. С. 141-154.