"Историческите граници" между Балкария и Кабарда често се определят извън времето,неизменни във времето,като при това вземат за изходна точка 19в.Но границите между кабардинския и балкарския етнос тогава и в по-ранни времена не са постоянни.
До появяването на кабардинците в Централното Предкавказие единствените коренни обитатели са балкарците.Всички кавказоведи признават и това , че кабардинците се заселват на тези територии,както се говори и в преданията на самите кабардинци не по-рано от 15-16в.Миграцията на кабардинците започва след битката при р.Терек между Тимур и Тохтамиш в 1395г,след залеза на Златната Орда и отслабване на нейното влияние на Кавказ.Сваните до миналото столетие продължават да наричат територията на Кабарда Малкар/Балкар/.Заселвайки се кабардинците се намирали в сложни отношения със съседните народи.С живеещите на юг балкарци нямали ясни и установени граници.Често землените спорове се решавали с преговори.Например в началото на 18в било свикано Тере - висшия орган на управление на Балкария.За посредници балкарците поканили кабардинския княз Асланбек Кайтукин,неговия съветник Жабаги Казаноко,сванския княз Дадешкилиани,кумикския Агалархан и Баян Сарсанов .Според приетото решение границата минавала от местността Татартюп/сегашно Эльхотово/,Терек,до равнина на р.Кубан,прохода Лескенски,Жанбаш и Малка.Текстът на приетото съглашение бил издълбан на каменна плоча с арабски букви на балкарски език и е съхранен в руски превод.Това е единствения случай на установяване с двустранно съгласие линия на границата между Кабарда и Балкария.По тази линия чертали границите царевича Вахушти в 1745г ,Хан Гирей и др.
През втората половина на 18в колониалната политика на Русия води до съкращаване на владенията на кабардинските князе на север.Загубите се компенсирали с разширения на Кабарда в балкарските и осетинските долини.Немският учен и пътешественик П.С.Палас в края на 18в отбелязва что "балкарцы первоначально населяли места, которыми сейчас владеют кабардинцы, но затем ушли в горы вследствие преследований…" /Паллас П. С. Заметки о путешествии в южные наместничества Российской империи в 1793 и 1794 гг. Лейпциг, 1799. Т. 1 / С въвеждането от 1866г на поземлена повиност руският цар се считал върховен разпоредител на земите,а кабардинците - ползващи държавната земя .Опитите на Лорис-Меликов и Кодзоков да прокарат същото и в Балкария нямали успех и землените въпроси не биле решени заради категоричния отказ на балкарските таубии.Така наричаните "исторически граници" Кабарда-Балкария никога не са биле топографически очертани и закрепени законодателно.Това било направено след Октомврийската революция и се утвърждава с правителствени актове.В 1899г бил разработен проект распределящ пасищата пропорционално на количеството добитък,но никога не бил реализиран.В 1906г в Балкария се наброявали 249 740 овце, 59 195 глави рогат добитък, 9992 коне на 20 458 души . / alaniya.wordpress.com /
Днес землените спорове между двата народа са повод за етнически конфликти.Ще победи ли разумът и разбирателството между разделените в изкуствено създадените републики карачаево-балкарци и кабардинци,черкези и адиги ще покаже времето.
Това е карта на Кабардино-Балкария.На нея не се виждат "историческите граници",но се виждат селищата Эльхотово,Терек,Малка
.jpg)
