Велика Булгария

спомената в Historia Tartarorum написана от Benedykt Polak

По свершении этих [событий, т. е. гибели Чингис-кана] Оккодай, сын его, наследовал его империю посредством избрания среди других. Ведь Чингис-кан оставил четырех сыновей, а именно: Оккодая, который и наследовал ему; Тоссука, Чагадая, имя четвертого я не узнал ни от братьев, ни от других. Сыновей у Оккодая трое, а именно: Куюк, который с недавнего времени является каном, то есть императором, Коктен и Киренен. У второго сына, а именно Тоссук-кана, сыновья: Бати (он является самым могущественным после кана) и Орду.

  [24] А Оккодай, будучи очень силен множеством [людей], подобно тому как ранее сделал его отец, организовал три [войска]. Над первым он назначил Бати, сына брата, и послал его на Запад против церкви Божьей и всех областей Запада. Он [Бати], придя, покорил землю Альтисольдана и землю бисерменов. Они были сарраценами, говорящими по-комански. Там же он взял, хотя и после долгой войны, очень укрепленный город по названию Барчин. А другой город, по названию Иакинт, сдался сам, и поэтому он его не разрушил, а, взяв добычу и умертвив наиболее знатных по своему обычаю и заставив переселить жителей, поселил других людей в этом городе. И проследовал по направлению к Орнасу, огромному городу, наполненному христианами, то есть газарами и аланами, а также разными сарраценами из различных частей [света]. И расположен он на реке (занимающей большую часть [берега] моря, которая протекала через город. Тартары, перекрыв реку в верхней части, пустили воду стремительным потоком и потопили город со всем, что в нем было.
[25] Кроме этого Бати в то время подчинил землю Теркомен [Туркмен] и землю Кангитов, а также Великую Команию, а также Русию, и захватил Киев, столицу Русии, город очень большой и известнейший. [Достиг он этого] уничтожением большого количества людей и многочисленными сражениями, [описание] которых в настоящий момент я опускаю, потому что это требует особого повествователя.
[26] Куйук, сын Оккодая, двоюродный брат Бати, который с недавнего времени является каном, возвращался [с западного похода], тайно узнав о смерти отца, и на обратном пути захватил землю Газаров и землю Аланов, потом землю Тх’ет, и в конце концов землю Тартар. Это земли христиан, разных по языку, и расположены они на юге вблизи моря. Сделав это, он вернулся в свою землю. [112]

[27] А Бати выступил затем, будучи на Руси, против билеров, то есть Великой Булгарии, и мордванов, и, захватив их [знать], присоединил их к своему войску. Затем он двинулся оттуда против Польши и Венгрии и, разделив войско на границах [этих] земель, послал против Польши десять тысяч воинов со своим братом Орду, из которых многие были приведены в замешательство и пали в битве в самом начале этой земли от [рук] поляков из княжеств Краковского и Сандомирского. Но поскольку зависть (что соответствует истине) является пищей для многих пороков, то поляки, не стремясь во взаимном единстве ко благу, которого они достигли, из-за спеси высокомерия и зависти друг к другу жалким образом были разбиты тартарами.

Karachays and Balkars are the heirs of Alan

Suanes, Caracioles

George Qortuba ЦГВИА 1909 год, 

2.11.1828 - битката при Хасаук

   В тази битка карачаевци претърпяват поражение и завършва официалното присъединяване на Карачай към Руската империя.Голяма част от карачаевската войска-опълчение включваща почти всички годни да носят оръжие била унищожена.Предводителя на руската армия,сръбския генерал Емануил /Эммануэль/ след битката написал в рапорта си:

"Термопилы Северного Кавказа взяты нами, и оплот Карачая у подошвы Эльбруса разрушен". 

   След преговори със старейшините било запазене вътрешното самоуправление на Карачай и дори не бил назначен пристав.Но от знатните карачаевски фамилии биле взети аманати - залажници,залог срещу клетвата за вярност към императора,обикновенно деца и юноши,които се обучавали в Русия.Въпреки клетвата кавказките народи все още дълго се съпротивлявали на Руската империя и карачаевци самоотвержено им помагали.

   В 1920г била образувана Горска република включваща народите на  Северен Кавказ и в нея Карачаевски национален окръг.Републиката воювала на два фронта: срещу белите и червените,които съзнавали ,че това обединение на кавказките народи ще бъде костелив орех за болшевисткия център.1926г била създадена Карачаевска автономна област.

Това са само бегли щрихи от историята на един от многото малочислени народи ,живеещи в Кавказ и от 19в. включени в огромната руска държава.И както отбелязва Светлана Алиева:
"Карачаевцы и балкарцы остаются в списке малочисленных народов РФ, но трезво, критически и творчески независимо мыслящими современниками, полезными не только у себя в горах, но и для всей страны. Продекларированная государственность в объединении с чуждыми по языку и политическим устремлениям народами- Кабардино – Балкарская и Карачаево – Черкесская республики – остается фикцией."

Песен за Хасаук
откъс

В руках смельчаков джигитов
Горские ружья полили беспрерывно.
Все дороги на подступах к Хасауке
Наполнились мертвыми телами.
С воинственным кличем
Горец прыгает с камня на камень,
Смельчак парень- пусть генерала убьет,
Голову его отрежет и принесет нам.

Батыр Умар смело идет.
«Не бойтесь!»- кричит и убивает врагов.
«Догоняйте!»- поджидает отставших,
стреляет и валит врагов одного за другим.

Но вот пуля попала в славного нашего Умара.
В недобрый день он оседлал своего Чубара.
Должен был родиться для такого дня.
Даулет идет закрыть его очи.

Когда кончился огонь, пули кончились,
Деревья, камни взамен огня- ядер полетели.
Хоть стальные тела у войнов львов устали,
Но врагов- офицеров свалили на камни.

Эта битва- война еще долго длилась бы,
И голова генерала досталось бы нам-
Да мало бойцов, на место погибших некому встать.

И оружия нет, воевать нечем.

А ето и песента

http://music.kurman.ru/img1215.htm

Източници:
as-alan.com
karachays.com/
www.elbrusoid.org

Altyn Jurga: Татарская история на Самарской Луке

Altyn Jurga: Татарская история на Самарской Луке: В Самарском крае есть удивительно красивое, своеобразное и таинственное место, называется оно Самарская Лука. Это  полуостров, образованный..



.

Някои хипотези за миграцията на хора, носители на хаплогрупа R1b / HG R1b /

     по статия от https://aratta.wordpress.com

    R1b е най-често срещаната хаплогрупа в Западна Европа, достигайки над 80% от населението в Ирландия, Шотландските планини, западния Уелс, френската граница на Атлантическия океан, Баската земя и Каталония. Също така е често срещано в Анадола и около Кавказ, в части на Русия и в Централна и Южна Азия. Освен крайбрежието на Атлантическия и Северния бряг на Европа, горещите точки включват долината на река По в Италия (над 70%), Армения (35%), Русия (50%), Туркменистан (над 35% ), хазари в Афганистан (35%), уйгурите от Северозападен Китай (20%).

R1b-V88, подклас, специфичен за Африка на юг от Сахара, се среща в 60 до 95% от мъжете в Северен Камерун. 

   Хаплогрупа R * произхожда от Северна Азия точно преди последния ледников максимум (преди 26.500-19.000 години). Идентифицирана е в останките на 

24 000-годишно момче от региона Altai, в южния централен Сибир. Този индивид е принадлежал на племе на ловци на мамути, които може да са се движили през Сибир и части от Европа по време на палеолита. Автозомно тази палеолитна популация изглежда е допринесла най-вече за родословието на съвременните европейци и южноазиатци, двата региона, където HG R също се среща най-често в днешно време (R1b в Западна Европа, R1a в Източна Европа, Централна и Южна Азия и R2 в Южна Азия). 

   Най-старите клонове на R1b (M343, P25, L389) са разпръснати на много ниски честоти от Западна Европа до Индия - огромен район, където биха могли да обикалят номадските ловци-събирачи  през ледниковата епоха. 

   Трите основни клона на R1b1 (R1b1a, R1b1b, R1b1c) изглежда са произлезли от Близкия изток. 

Южният клон, R1b1c (V88), се намира предимно в Леванта и Африка. Северният клон R1b1a (P297) изглежда е произхождал от Кавказ, Източна Анатолия или Северна Месопотамия, след това е прекосил Кавказ, откъдето щял да навлезе в Европа и Централна Азия. R1b1b (M335) е намерен само в Anatolia.

   Една от хипотезите гласи, че хората от R1b (може би заедно със съседните племена J2) са първите, които опитомяват добитък в северна Месопотамия преди около 10 500 години. В началото ловували мамути, по-късно бизони и друг дивеч. С увеличаването на човешкото население в плодородния полумесец от началото на неолита (преди 12 000 години) селективният лов и умъртвяването на стада започва да замества безразборното убиване на диви животни. Увеличеното участие на хората в живота на стадата турове, диви свине и кози довежда до тяхното прогресивно опитомяване. Така те започват вероятно да поддържат номадско или полу-номадско съществуване, докато други хора в плодородния полумесец (вероятно представени от  HG E1b1b, G и T) се заселват, за да обра-ботят земята или да запазят по-малки домашни любимци. Най-ранните доказателства за опитомяването на едър рогат добитък датират от около 8500 г. пр.н.е. в културите от преди кера-мичния неолит в планината Тавър. Двата най-стари археологически обекта, показващи признаци на опитомяване на говедата, са селата Çayönü Tepesi  в югоизточна Турция и Dja’de el-Mughara  в северен Ирак, на две места, разпо-ложени на 250 километра един от друг. Това вероятно е районът, от който се е разширила линията на R1b или с други думи "оригиналната родина" . 

  Оттук, според хипотезата на авторите на статията, така произведените номади се разделят на трите клона, отбелязани по-горе. Един клон (M335) остава в Анадола, но поради изключителната си рядкост днес не оцелява успешно, вероятно поради силната конкуренция с други неолитни популации в Ана-толия или поради недостига на пасища в тази планинска среда. Втори клон мигрира на юг към Левант, където става клон V88 и от където са  търсили нови земи на юг в Африка, първо в Египет, след това колонизират по-голямата част от северната част на Африка, от брега на Средиземно море до Сахел. 

   Третият клон (P297) прекосява Кавказ в огромната Понтийско-каспийска степ, която осигурява идеални пасища за говеда. Те се разделят на две фракции: R1b1a1 (M73),  минават на изток покрай Каспийско море в Централна Азия, а R1b1a2 (M269),  първоначално остават в Северен Кавказ и Понтийската степ между Днепър и Волга. Все още не е ясно дали M73 всъщност мигрира през Кавказ и достига Централна Азия през Казахстан или отива на юг през Иран и Туркменистан.

    Подобно на своя северен колега (R1b-M269), R1b-V88 се свързва с опитомяването на говеда в северна Месопотамия. И двата клона на R1b вероятно са се разделили скоро, след като добитъкът е опитомен, преди около 10 500 години (8500 г. пр. н. е.). 

   След като стигнат до Магреб, хората от HG R1b-V88 биха могли да прекосят Гибралтарския проток към Иберия, вероятно придружени от фермери от HG  G2, пастири на кози J1 и T1a и от родословия от рода Maghreban E-M81. 

    Тези магребски неолитни фермери и пастири биха могли да са тези, които са създали културата  Almagra Pottery culture в Андалусия през 6-то хилядолетие пр. н. е. 

    В днешно време малки проценти (1 до 4%) от R1b-V88 се намират в Левант, сред ливанци, друзи и евреи, и почти във всяка страна в Африка на север от екватора. По-висока честота в Египет (5%), сред берберите от египетско-либийската граница (23%), сред суданските копти (15%),Hausa people от  Судан (40%), Fulani people of the Sahel от Нигерия и Камерун (54%), чадски племена от Северна Нигерия и северен Камерун от 30% до 95%. R1b-V88 се среща сред местните популации на Руанда, Южна Африка, Намибия, Ангола, Конго, Габон, Екваториална Гвинея, Кот д'Ивоар, Гвинея Бисау.

   Най-близкият общ предшественик на клоновете на HG R1b, според авторите, датира от момент на развитието му в Евразия, а не от пристигането му в Западна Европа. Barbara Arredi и колегите и бяха първите, които посочиха, че разпространението на вариациите на r1b  в Европа се формира от изток на запад, което е по-съгласувано с влизането в Европа от Западна Азия с разпространението на селското стопанство. Предложението за югоизточен произход на R1b беше подкрепено от три подробни проучвания, основани на големи набори от данни, публикувани през 2010 г. Те установиха, че най-ранните подкладове на R1b се намират в западна Азия и най-новата в Западна Европа. Анализът на древна ДНК от остатъците от популации, получени от ранни неолитни селища като  Mediterranean Cardium и селищата от Централна и Северноевропейска територия, не откриха  мъжки представители, принадлежащи към хаплогрупа R1b

Източник: https://aratta.wordpress.com/2015/04/11/the-origin-and-development-of-the-african-haplogroup-r1b/

А мы живём здесь и были смешаны с европейскими популяциями – не путайте, не с нынешними предками современных европейцев, а с древними народами, жившими в Европе.

Можно ли сделать конкретные выводы о происхождении народов Кавказа?

– В исследованиях мы выявили закономерность – эффект основателя в популяциях Кавказа. Все народы Кавказа при изучении полногеномных данных крайне близки друг другу. Если мы возьмем все народы Кавказа, то в общем мировом филогенетическом древе мы будем в одной точке, рядом. Мы немножко разойдемся, если будем рассматривать только народы Кавказа. Если брать мужскую линию, то популяции, живущие на Северном Кавказе, довольно отличны друг от друга, и, как правило, мы можем сказать, что это совпадает с их языковой принадлежностью.

К примеру, около 30% балкарцев и карачаевцев являются   представителями гаплогруппы R1а-Z2123. Можно сказать, что их предок оказался на территории Кавказа очень давно и развивался отдельно от всех представителей своей гаплогруппы и «родины», являясь праотцом для современных представителей этой гаплогруппы. Эта же гаплогруппа встречается среди башкир, но у балкарца отмечено более 168 мутаций, отличающих его от того же башкира. А их предковая гаплогруппа – R1а-Z2125, широко распространена среди киргизов, пуштунов и некоторых среднеазиатских народов. А у их ближайших соседей, татар, её вовсе нет, хотя они относятся к одной языковой группе. Но она, в свою очередь, не относится к гаплогруппе R1а-Z2123, а уходит в параллельную ветвь генеалогического древа.

Нельзя делать однозначных выводов, но, возможно, очень давно предок балкарцев, представитель гаплогруппы R1а, ушел на Кавказ из Средней или Южной Азии, через Волго-Уральский регион. Еще одна распространенная среди балкарцев гаплогруппа – Q-M242, которая, вероятнее всего, возникла на территории Центральной Азии и Южной Сибири от 15 до 25 тысяч лет назад в популяции туркмен и у коренного населения Америки. Будучи довольно широко представленной в Сибири и Средней Азии, Q-M242 значительно реже встречается в Южной и Юго-Восточной Азии.

Ранее в популяциях Северного Кавказа с максимальной частотой Q-M242 была обнаружена в популяции чеченцев – 4,8%, у балкарцев она выявлена с максимальной для всего Кавказа частотой 6,8%. Что особенно интересно, все балкарские образцы относятся к ветви Q1a-M25, в то время как чеченские – к ветви Q1a-M346.

Также интересно, что максимальное содержание данной гаплогруппы выявлено в наиболее восточных субгруппах балкарцев – безенгиевцев (13,2%) и малкарцев (7,4%). Свести данный компонент к влиянию на генофонд балкарцев со стороны ногайцев и калмыков, имеющих азиатское происхождение, также нельзя из-за выявления в их среде лишь единичных представителей этой гаплогруппы.

При использовании данных коммерческой компании Familytreedna можно обнаружить, что в кластер Q1a-L712 объединены балкарские и секлерские (субэтническая группа венгров) образцы. Тюркский генетический вклад в генофонд венгров и особенно секлеров ранее был оценен в 5-7,5%, а основными гаплогруппами, ответственными за азиатскую примесь среди венгров, среди прочих являются гаплогруппы R1a-Z93 и Q-M242, широко распространенные среди балкарцев и карачаевцев.

Генетическая связь венгров с гуннами была подтверждена при изучении разнообразия митохондриального генофонда данных народов. Имея в виду, что появление венгров в Европе историками приурочено к гуннскому периоду и учитывая связь балкарских и секлерских гаплотипов, можно сделать предположение о гуннском компоненте в генофонде балкарцев. Данная гипотеза отчасти подтверждается историками и филологами, занимающимися изучением карачаево-балкарского языка.

– Почему ДНК балкарцев получил ряд схожих мутаций с теми народами, которые вы перечислили?

– Популяционная генетика интересна тем, что при её изучении обращаешь внимание не на принадлежность к языковой группе, а на географический ареал обитания заселения данных народов.  Все народы, именно все, близки к своим географическим соседям, а не к народам той же языковой группы.  Если брать балкарцев, то нам ближе всего осетины, кабардинцы, чеченцы, сваны, мегрелы, но не башкиры, киргизы, татары – ­это можно сказать, ориентируясь на полногеномные данные.

Географический ареал распространения играет более важную роль, чем принадлежность к языковой группе. Все народы Северного Кавказа генетически крайне близки друг другу.  То есть кавказцы, по сути, имеют происхождение с Ближнего Востока и Ирана, но ни в коем случае мы не говорим, что мы потомки арабов или персов. В то время когда это происходило, не было ещё никаких народов, у нас просто-напросто общие корни.                           

Имея общее древнее происхождение, по данным широкогеномного секвенирования, народы Северного Кавказа проживают в сравнительно малом географическом регионе и постоянно контактируют друг с другом. В данной обстановке, да ещё зная любовь этих народов к изучению своей истории, ДНК-исследования несут в себе позитивный потенциал для межнациональных отношений, так как все народы так или иначе связаны общими генами.

........

Получается, что возможно изучение древней ДНК? Что это нам даст в итоге?

– В настоящее время активно проводятся работы по изучению древней ДНК, лет 10 назад об этом можно было только мечтать. Сейчас стало возможным получать полногеномные данные древних популяций, которые позволят нам сказать, кто мы и откуда. В журнале Naturе была опубликована статья, частично затронувшая происхождение аланов и родственных связей аланов и современных народов. Там делается вывод, что балкарцы, карачаевцы, осетины, чеченцы являются потомками аланов, но это очень приблизительные данные, так как они основываются на изучении 5 образцов ДНК. Не совсем научно и рано делать такие серьёзные выводы.

В ближайшее время должно быть изучено большое количество древних образцов ДНК. Сравнив их с современными популяциями, можно будет делать более обоснованные выводы.

Поскольку современные популяции изучены вдоль и поперёк, теперь мы изучаем ДНК древних народов, идём в глубину веков, и неважно, о какой географической территории мы говорим. В базе данных у нас есть все популяции, мы изучаем древние ДНК в привязке с современными. Мы можем привязать их при написании выводов, можем связать полученные данные с интересующими народами. Распыляться и одновременно изучать все народы мы пока не можем.

– Откуда вы берете ДНК древних народов?

– Лучше всего ДНК выделяются из височной части черепа или зубов. Не всегда мы можем обнаружить височную часть черепа, и потом при изучении височную кость трогать, конечно, жалко. Одно дело – взять один зуб для изучения, другое дело – отколоть от черепа височную часть, просто жаль. Поэтому мы чаще всего работаем с зубами.

.......

Мурат Джаубермезов, молодой активный ученый, занимается популяционной генетикой. О своем интересе к изучению тайн ДНК

Изследване на волжко-уралски популации - хаплогрупи на мтДНК и У- хромозомата

по Изменчивость митохондриальной днк и У-хромосомой в популяциях Волго-Уральского региона" Трофимова Н.В.

   Според хипотезата на Р.Г.Кузеев в ІV – ІІІ хил. до н. е. племената от келтиминар-ската култура, идващи от юг се разделят на две. Предците на днешните самоедски народи мигрират към р. Енисей, а западните групи остават на същите места. В тре-тото хилядолетие преди новата ера последните се преместват на запад, смесват се с други племена и образуват късно-неолитическа група на фино-угорска общност на територията на реките Волга, Кама и на територията на Урал и Зауралието. Проце-сите на миграция продължават и през следващото хилядолетие, когато отделни гру-пи фино-угри се предвижват на север до Бяло море. Носителите на волосовската ар-хеологическа култура достигат до Прибалтика и участват в етногенезиса на фински-те племена. Други носители на същата култура остават в Поволжието и там продъл-жават своето развитие. Според тезите на Кузеев на основата на поздняковската кул-тура с участието на мигранти от изток се формира дяковската култура, приемници на която са съвременните марийци и мордва. В края на І хил. до н. е. Към тях се вливат нови мигранти от Западен Сибир и от юг. В началото на нашата ера се включват и саргатски племена, които според Кузеев са предци на маджарите. Важни са и връз-ките на уралските племена със скито-сарматските племена изразяваща се с търгов-ски и културни взаимоотношения. Според лингвиста Б.А. Серебренников пра-марийският език е един от северните диалекти на волжко-финската общност и него-вите носители живеели на юго-запад от днешното място на обитаване до долното те-чение на река Ока. Руското название на марийците – черемиши, според специалис-тите е заимствано от тюркските племена и се свързва със значението „войска“ и „воювам“. Народът мордва се дели на две основни етнически групи – мокша и ерзя. Според антрополозите удмуртите, отнесени към вятско-камски сублапланоиден антропологичен тип, заедно с ирландците са най-рижи в света.

~~~

Филогенетическото дърво на митохондриалната ДНК /мтДНК/

има два основни клона L0 и L1‘2‘3‘4‘5‘6 (L1‘5). Най-голяма е хаплогрупата L1‘5, в която влиза L3, включваща групите M, N и R. Хаплогрупата М е характерна за Източна Евразия и се среща рядко в Европа. Честотата и в Индия надвишава 50% и е представена с подгрупите M3, M4, M4‘30, M5, M6, M12, M18, M30, M33, M36, M37, M39, M40 (Sun et al., 2006). Към този клон са включени и хаплогрупите С, Z, G, E, Q, D.

  Хаплогрупа С е разпространена в цяла Азия, като в Северна Азия и Америка се явява една от доминиращите хаплогрупи. При башкирите се среща при 11,8% , при марийците – о,7%, а при коми отсъства. В Кавказ тя варира от 1,1% при чеченците до 13,9% при караногайците. В Европа се среща ниски честоти, като например 0,3% в Северна Гърция.

Хаплогрупа Z1 се среща при популации в Сибир /якути, буряти и др./, в Северна Европа при саамите. Предполага се, че тази група е проникнала в Европа през Южен Урал, тъй като е в голяма степен разпространена при фино-угорските популации.

  Хаплогрупа D е разпространена в Централна и Северна Азия / буряти – 34,6%, якути- 32,9% /. В Кавказ максимална честота има при караногайци – 10% и северни осетинци – 7,97%. За Америка са характерни групите D1, D2 и D4h3 (Tamm et al., 2007,Achilli et al., 2008).

  Най-голямата хаплогрупа от клона на N – R и нейните подгрупи могат да бъдат разделени на източноевразийски /B, F R, P / и западноевразийски / H, J, T, U, HV, K, V, Y /. Това разделение е условно и в някаква степен от него правят изключение групите U2a, U2b и U2c , които са типично индийски, а U2e и U2d се срещат в Европа.

Хаплогрупата R0а е разпространена основно в Близкия Изток е възможно

нейната миграция да е започнала оттук. Хаплогрупа Н е най-разпространена в Западна Евразия и съставлява 40-50% от всички линии в Европа и 20-30% в Близ-кия Изток и Кавказ. Среща се също при бербери и мароканци съответно 37% и 34%. Хаплогрупа V е чисто европейска и достига максимална честота при саамите – 42%.

  Хаплогрупа U се приема за една от най-древните европейски групи. Подгрупите U4 и U5 са открити в неолитически слой в южна Скандинавия. Хаплогрупата Х от клона N се подразделя на два клона. Х1 и Х3 присъстват в популации в Северна и Източна Африка и Близкия Изток. Х4 е намерена в Близкия Изток, а Х2 – в Европа, Западна и Централна Азия, Сибир. Х2а е намерена в популациите на коренните американците.

~~~

   Няколко бележки и за хаплогрупите на мъжката У хромозома.

Хаплогрупата F включва в себе си групите G, H, I, J, K, L, T, като парагрупата F* е открита в Индия. Групите І и J, са обединени в общ клон ІJ, въпросът за чийто произход остава открит. Хаплогрупа J е разпространена в Азия, Кавказ, Северна Африка и Европа, а І в Европа – Южна Швеция - 40,5 %, Босна – 42%, Сардиния – 42,5%. В Близкия Изток се среща в ниски честоти при турци, ливанци, таджики /?/. Хаплогрупа G се среща в голям процент в Кавказ и в по-малка честота от 5 до 15% в Близкия Изток и в Южна Европа. Хаплогрупа К се дели съответно на подгрупи Р , включваща от своя страна R и Q, и NO, включающа линии N и О, а също и М, Р, L, T и S. Произходът на група К се свързва с Индия, където са намерени образци от най-древните клонове. Към групата R1a-M420 се отнасят повече от 10% от мъжете в пространството от Южна Азия до Източна и Централна Европа и Южен Сибир. Максимално разнообразие на групата R1a се наблюдава в северната част на Индо-стан, което дава основание за хипотезата за нейната експанзия от там.

R1b-M269 е разпространена най-много в Западна Европа с максимум при попула-циите на баските. В Източна Европа се среща по-рядко, но присъства в Урал с максимална честота при башкирите. Групата Q е разпространена в сибирски попу-лации и сред американските индианци.

Предполага се, че разделението на клоновете N* и О се осъществило преди 34,7 хил. години. N* се среща с ниски честоти в Камбоджа, Фиджи, Борнео, южен Китай и Япония, докато в Индия не се среща. Високата честота на N в северна Евразия е свързана с по-късна експанзия от Вътрешна Азия или Южен Сибир. Това разселение е датирано преди 12-14 хил. г. След заселването на Америка,тъй като на този конти-нент хаплогрупата отсъства.

~~~

   В изследването са използвани образци на ДНК от популации на

удмурти (г. Ижевск, Якшур-Бодьински район, Удмуртия), бесермени (с. Юкаменское, с.Ежево, д.Шемор-дан, Удмуртия),

коми (г. Сыктывкар), марийци (Мишкински район Республики Баш-кортостан), мордви (г. Саранск), чуваши (г. Чебоксары),

башкири (Бурзянски район РБ), башкири (Архангельски район РБ), башкири (Пермски край), и татари.

За определяне на хаплогрупите на У хромозомата са използвани 60 маркера от некомбинирани области M9, M89, YAP (M1), M174, M40, M35, M78, M130, 12f2, M267, M410, M67, M172, M12, M201, M285, P16, P303, U1, M485, M527, M286 , M170, M253, M438, P37, M223, M52, M231, Tat (M46), P43, M70, 92R7, M207, M173, M124, M306, SRY1532, M17, M198, Z282, M458, M558, Z93, Z95, Z2125, M343, M73, M269, M412, M405, L23, Z2105, M168, M436, M175, M20, M242, M346. Принадлежността на линии-те на хаплогрупите на мтДНК са потвърдени с помощта на анализ на 49 участъка на кодираща област. Честотата на групите са определени чрез пряк разчет.

~~~

Резултати

   Във Волго-Уралския регион изследването определя 73 хаплогрупи на мтДНК , като най-голяма честота имат H (24,98%), U (20,7%) и T (11,5%).

Хаплогрупата Н е близо 40% разпространена в Европа и до 30% в Кавказ и Близ-кия Изток и досега са отделени 99 нейни подгрупи. Честотата и сред уралските на-роди е определена както следва: коми(35%), марийци(31%), чуваши(27,7%), удмурти(26%), бесермени(25%), туймазински татари (24%) и казански татари 22%.

  Подгрупата Н1 се среща сред баските в Испания – 27,8%, а също и в Мароко - 19,2%, и Сардиния-17,9% (Achilli et al., 2004;Behar et al., 2012a).

Във Волго-Уралския регион е най-срещаната подгрупа на Н - мордви (12,1%), туймазински татари (10%) и бесермени (9,1%). Групата Н2 е характерна за Източна Европа и Азия, а сред уралските народи е представена както следва коми (9,1%) и удмурти (9,1%), казански (3,6%) и туймазински (2%) татари, чуваши (2,9%).

При изследването на хаплогрупа Н е отделена нова подгрупа обозначена като Н99, определена от замяна на цитозин с тамин в позиция 5898. Към нея се отнасят 13 об-разци от удмуртските популации. След проведен скрининг на мутация С5898Т в 16 популации /3202 образци/ тази група не е открита сред тях. За сега тази подгрупа остава характерна за уралския район.

Хаплогрупа V13 се среща сред чуваши (7,3%), марийци (5,2%), казански татари (3,6%) и пермски башкири (2,1%).

  Хаплогрупа U се характеризира със замените A11467G, A12308G, G12372A , нейната средна възраст е определена на 46531±3289 лет (Behar et al., 2012b) и е една от най-разпространените групи в света. Намерена е в образец на мтДНК от изкопаемо от селището Мальта Южно-Централен Сибир /Mal'ta–Buret' culture / с определена възраст от 24000 години. Тази находка показва, генетическа връзка между древното население на Западна Европа и Сибир. По данни на пълния анализ, изкопаемия индивид отбелязва сходство с коренните американци (Raghavan et al., 2014).
Подгрупата U1 се среща в Близкия Изток и в Кавказ. При карачаевци тя е с честота 16%, а при кюрдите – 12% (Derenko et al., 2007b; Yunusbayev et al., 2012).

Във Волго-Уралския регион е представена с две подгрупи : U1а – бурзянски и архангелски башкири и U1b – казански татари и удмурти с малки честоти.

Субгрупите на U2 - U2a и U2b са характерни за Индия, а U2d и U2e са разпростра-нени в Западна Евразия, като U2e въобще не се среща в Индия. Във Волго-Уралския регион е представена само U2e в популациите на бурзянски башкири (1,8%), мордва (3,1%), казански татари (1,8%), удмурти (2,3%) и бесермени (1%). Подгрупата U3 е най-често срещаната група в Кавказ -абазини – 11,4% (Кутуев et al., 2011). Също се среща в Йордания и о.Родос. В друго изследване е открита сред татарите.

  Най-разпространена във Волго-Уралския регион е група U4 ,нейната средна възраст е определена на 17494±3069 години. Публикувани са данни от древна ДНК от бронзовия век от намерени скелети в Алтай (Hollard et al.,2014) и един от резултатите показва U4. С голяма честота се среща сред фини, карели, естонци. Намерена е също в популации на манси, кети и нганасан. Във Волго-Уралския регион се среща както следва: марийци-24,1%, коми и удмурти - 7,3% и 3,4%, чуваши (11,6%), туймазински татари (10%), архангелски башкири (9,1%), пермски башкири (8,3%), казански татари (1,8%) и бурзянскии башкири (1,8%).

В българско изследване в прабългарски проби са намерени U3 в една проба и U4a2b и U4c1 l в други две проби./Д.Нешева „Характеризиране генетичните корени на населението по българските земи“/

  Хаплогрупа U5 се счита за най-възрастна в Европа на възраст 30248±5330 г. (Behar et al., 2012b). Счита се че е пренесена от Homo sapiens от Левант, като 65% от европейските ловци-събирачи от каменния век са нейни носители. Предполага се, че нейното разделяне на подгрупи е започнало в Централна Европа. Възрастта на подгрупата U5а е определена на 22441±4927 г. (Behar et al., 2012b) и се пред-полага, че е възникнала на юг. Разпространена е във Волго-Уралския район както следва :марийци (17,2%), бесермени (14,1%), чуваши (11,6%), мордви (7,7%), удмурти (5,7%) и казански татари (5,4%).

Хаплогрупа U5b се среща с най-голяма честота при норвежките саами – 56,8%. В популациите на коми се среща с честота 14,6%.

Хаплогрупа U7 е определена на възраст 18052.2±3729.9 г. (Behar et al., 2012b). Най-разпространена е в Северо-Източна Индия (12,7%), среща се в Пакистан и Иран (до 11%), при манси – 5,1% и в европейските популации. Намерена е при башкири-те – 2,1%.

  Хаплогрупа U8 с възраст 43034.1±3634.4 има две основни подгрупи - U8a и U8b. Според изследователите, първата от тях е попаднала най-напред в Иберия и Цен-трална Европа от Близкия Изток, а не през Африка. Сега е разпространена с низки честоти в Европа – между 1% и 2,8% . Линията U8a е разпространена при туймазин-ските татари(4%), казански татари, (1,8%) мордви (1,5%) и чуваши (1,5%). U8b също е разпространена в Европа и на места , където U8а не се среща – Кавказ, Иран, Близкия Изток, Северна Африка. Във Волго-Уралския район не е намерена.

~~~

   Митохондриалната хаплогрупа JT е възникнала преди 58 хил. години в Близкия Изток , а нейните клонове J и T се отделят преди 40 – 30 хил. години. Считат се за маркери за неолитно разселване на фермери в Европа от Близкия Изток. Т1а е най-разпространена като нейните линии представляват 90% от всички линии на Т1 в света. Среща се както следва: арменци-5,4%, североизточен Иран – 6%, Тунис – 8%, Румъния – 9%, белоруси от Восточное Полесье – 2,5%. Сред уралските народи се среща при бесермени (15,2%), бурзянски башкири (10,5%), удмурти (9,1%) и туймазински татари (8%). Хаплогрупа Т2а е възникнала преди 17 хил. години в Близкия Изток и се разпространява в Европа през неолита на няколко миграционни вълни. Подгрупата Т2а1b се среща в Северна и Източна Европа и в Средизем-номорието. Сред уралските народи е открита при коми – 7,3%, удмурти – 1,1%, бесермени – 2%, казански татари – 1,8%.

   Митохондриалната хаплогрупа N1a е произлязла в Близкия Изток и се разпрос-транява в Европа, Азия и Африка с неолитните фермери. Данни извлечени от архео-логически останки показват до 25% разпространение в след ледниковия период в Европа, но днес тази група е разпространена с малка честота. В изследвания Урал-ски район се срещат N1a1 и N1a3. В изследване на Кушнеревич е показано, че морд-вински образец се намира в европейски клон на тази група и е особено близък с полски образци. В изследване на Малярчук е изследван татарски образец принадле-жащ на групата N1a3, който се оказва в една подгрупа с образци от Кипър и Ита-лия. В това изследване групата е открита сред мордви и бесермени съответно 3% и 2%. Всички образци от Уралския район, публикувани в това изследване, принадле-жат на клона N1a1a1a1a. В един образец от популация на бурзянски башкири е от-крита група N9a3, разпространена в Изт. Азия и се среща в Южен Сибир и Европа.

   Хаплогрупа А е един от основните компоненти в генофонда на популациите от Из-точна Евразия и Америка. Среща се в Централна и Източна Европа с честота 2% и в Кавказ сред кубански ногайци (4,6%) и караногайци (5.4%). В това изследване са анализирани линиите на група А в Уралски район. В отделен клон се намират бесер-мени и удмурти близък до групата А12.

Хаплогрупа Х се среща сред коренните американци и в европейски популации, но се среща много рядко в Сибир и Азия. Открита е при казанските татари с честота 1,8% с различна мутация.

Хаплогрупа М има предимно източно-евразийско разпространение, с изключение на линията М1 , която се среща в Африка, вероятно поради ранното и отделяне от основния клон. Във Волго-Уралския район се срещат линиите M3a, C, D, G, и Z както следва:

М3а /северо-западна Индия, юго-западен Иран/ - 1,8% казански татари

G2a - бурзянски башкири (3,5%), чуваши (1,5%), коми (1,8%), туймазински татари (4%) и пермски башкири (4,2%)

С4 - бурзянски (15,8%), архангелски (13,6%) и пермски (4,2%) башкири, удмурти – 5,7%

D4 - пермски башкири- 14,6%,3,5% - бурзянски башкири,4,6% - архангелски башкири, удмурти – 9,1%, бесермени – 2%.

Хаплогрупа Z1 се дели на три подгрупи, като линиите Z1a2 и Z1a3 се отнасят към сибирски образци, а Z1 a1 /Z1 a1а/ - към Уралски район и Северна Европа.

~~~
Изводи

Най-малко разнообразие на хаплогрупите се наблюдава при марийците /U (41%) и Н (31%) /, а също и бесермените, които представляват малочислена популация.

Близки популации  са удмуртите и бесермените, които са близки и по език, тъй като според някои учени езикът на бесермените е диалект на удмуртския език. Във Волго-Уралския район преобладават западно-евразийските линии с изключение на пермските башкири при които преобладават D4(14,6%) и F1 b (22,9%)

~~~

У хромозома

   При изследване на У хромозомата сред уралските популации са открити общо 34 хаплогрупи, основни сред които са R-M269, R-M198 и N-M231, като източно-евра-зийският компонент преобладава сред марийци, удмурти и бесермени съответно по 77,3%, 69,3% и 54,7%.

   Счита се, че хаплогрупата R е произлязла в Южна и Западна Азия, тъй като там е намерена с най-голяма честота парагрупата R* (Sengupta et al., 2006). В Уралския район е открита R1a-M198 /подгрупи R1a-Z282, R1a-M458, R1a-M558, R1aZ93,R1a-Z95, R1a-Z2125/ , като варира от 9,6% при удмуртите– до 42,4% при мордва.В тру-да на Андерхил е посочено,че индивидите носещи бащина линия R1a-M417/Page07* (xZ282, Z93) живеят разпръснато в Европа, Индия и Близкия Изток, от което се пра-ви извод, че R1a-Z282 и R1a-Z93 са се разпространили в Европа и Азия от региона на Средния Изток.

R1a-M458 е разпространена средно по 20% в Чехия, Словакия, Полша, Западна Белорусия, 11-15% в Украйна и Русия и не превишава 7% в други места. Свързва се с неолитическа култура на уседнало селско стопанство край речни басейни на Цен-трална и Източна Европа. R1a-M458 отсъства извън пределите на Европа и в Ин-дия, което говори, че носителите и вероятно не са участвали в миграции далеч на изток в древността. В Кавказ се среща при караногайците с 7,9% честота. В Урал-ския район се среща при удмурти и казански татари: 7,7% и 7,6%,чуваши(4,7%), коми (4,0%) и мордва (1,7%).

R1a-M558 се среща в Полша и Западна Белорусия с честота не повече от 26% и от 10 до 23 % в Украйна. С низки честоти се среща в Западна Европа и на Балка-ните, а в Урал при мордви – 32,2%, чуваши -18,6%, коми-18,0%, бесермени- 16,98% и марийци-15,9%, удмурти – 1,9%.

R1a-Z93* е разпространена най-много в Южен Сибир, Алтай, Киргизия и в ирански популации /1-8%/, а в Уралски район при марийци и казански татари съответно 2,3% и 1,9%. R1a-Z2125 се среща в Киргизия, при пущуните / повече от 40%/ и други групи в Афганистан, в Кавказ и Иран. В Уралски район се среща при башкири – 31% и при чуваши, мордви и туймазински татари с честоти, не повече от 2,3%.

R1b-M343 е разпространена в Западна Европа с максимум при баските и е пред-ставена от две основни подгрупи R1b-M269 и R1b-M73.

Смята се, че R1b-M269 е възникнала в Западна Азия от където е мигрирала в Европа и се свързва с неолитната култура на линейно-лентъчната керамика. Основен клон на R1b-M269, свързван с маркера L23, е западно-евразийски и се обозначава R1b-L23(xM412). Една от неговите подгрупи е R1b-Z2105. С максимални честоти R1b-L23(xM412) се среща в Северен Кавказ при багулали /аварски субетнос /– 67,9%, табасаранци - 37,2% (Myres et al., 2011 ; Yunusbayev et al.2012). , а също и в Швей-цария -27,3%, Турция – 14,6%. Тази линия е единствена подгрупа на R1b-M343 в Кавказ, Палестина, Пакистан, което се тълкува като странична миграция несвързана с европейските. В Уралския район R1b-Z2105 се среща при башкири – 36,2%, удмурти – 21 ,2%, коми – 8%, мордви - 6,8% , бесермени – 3,8% и чуваши – 2,3%.

Подгрупата R1b-M73 се среща при казански татари. Характерна е за източно-евра-зийски популации като хазара от Пакистан. Среща се и при караногайци (15,8%), балкарци (10,4%) и карачаевци (5,8%) (Кутуев и др., 2011). В Уралския район е намерена при бурзянски башкири - 5,2% и казански татари – 1,9%.
Друга хаплогрупа R1b-М405, характерна за Северна Европа - Дания (22,9%), Германия (20,8%) и се свързва с неолитическата експанзия. Среща се при туймазин-ските татари (14%) и мордви (3,4%).

   Хаплогрупа N вероятно е произлязла в Южен Китай , от където мигрира на север, в Северен Китай и Южен Сибир. Разпространението и според изследователите се е из-вършило преди 12-14 хил. години след заселването на Америка, тъй като тя не се среща в този континент. N-M231 в Китай, Япония, Борнео се среща в малки честоти. Във Волго-уралския район се среща групата N-M231 с нейните подгрупи N1c1-TAT и N1c2-P43. N1c1-TAT вероятно претърпява ефекта на „гърло на бутилка“ в Сибир и след това мигрира на запад. Намерена е при популациите както следва: удмурти- 63,5%, марийци-43,2% и бесермени-41,5%. Сред популациите на татари, чуваши, башкири се среща до 26%. Най-нисък показател има при популацията на мордвите – 10,2% , при които преобладава хаплогрупата R1a–M558, а антроп. характеристика определя мордвите като най-европеидни. N1c2-P43 е характерна за сибирските популации, а най-западната граница на нейното разпространение е Финландия – 0,4% средно, но с по-голяма честота при етноса вепси, живеещи в съседство с карели, фини и естонци достига до 17,9%. Среща се при марийци-34%,коми-20% и туймазински татари – 16%.

Хаплогрупа I-M170 е представена във всички европейски популации и слабо раз-пространена в Близкия Изток. Разделя се на три основни групи:I1-M253,I2a1-P37, I2a2-M223. Счита се, че бащината група І* се е разклонила в епохата на палеолита и мезолита и възможно едновременно с това нейните носители започват разселване в Европа. I1-M253 е типична за Сев. Европа и се среща както следва: Норвегия(38,9%), Южна Швеция (35,6%) , при саамите (28,7%), казански (11,3%) и туймазински (8%) татари, чуваши (7%), мордви (3,4%) и коми (2%).

Подгрупата I2a2-M223 е характерна за Централна Европа. I2a1-P37 е разпростра-нена в Източна Европа и на Балканите, като се среща в популации в Южна Русия. Тези две подгрупи се срещат в уралските популации с честота до 2% при татари, мордви, бесермени, а при чувашите I-P37.2 достига 4,7%.

   Хаплогрупа J-12f2 е разпространена в Кавказ, Северна и Източна Африка, Близ-кия Изток, с по-малки честоти в Средния Изток и Северозападна Индия. При башки-рите достига 8% , мордва – 15,9% и при казански и туймазински татари съответно 15,1% и 10 %. Групата J1 -M267 се среща с голяма честота в Саудитска Арабия, а също и при даргинците в Кавказ. Счита се, че тази подгрупа е свързана с неолитна миграция от Левант. При чуваши и татари се среща до 2%. Групата J2-M172 има по-широко разпространение в Северна и Източна Африка, Европа и Северозап. Индия. Представена е от две подгрупи J2a-M410 и J2b-M12., за които се счита, че са се раз-пространили по два пътя – Левантски коридор и Балканския полуостров. В уралските популации се срещат и двете подгрупи на J2-M172 както следва:

башкири (J2a-M410-3,4%), чуваши (J2a-M410-9,3%; J2b-M12-4,7%), туймазински татари(J2a-M410-6%; J2b-M12-2%),казански татари(J2a-M410- 9,4%; J2b-M12-5,7%) и мордви (J2a-M410-5,1%; J2b-M12-10,2%). При башкирите е открита само линията J2a-M410.

   Хаплогрупа E-M40 се среща основно в Африка, а в Европа с по-голяма честота при италианците от Сицилия с 27,3% и при албанците 25% честота. При украинци и поляци се среща съответно с 8,6% и 4% честота. В Уралския район е разпространена подгрупата E-M78 с честоти до 14% - чуваши, 10,2 % - мордви, 6% - туймазински татари, 4% - коми и 3,8% - бесермени. Възможни са два пътя на миграция на тази подгрупа – през Кавказ, където се среща при аварци и лезгини, или през Източна Европа.

   Хаплогрупа G-M201 се среща в Кавказ, Иран, Италия, Гърция и с по-малки честоти на Балканите и Северна Европа. Подгрупата G-P303 е една от най-разпространените нейни подгрупи. Тя се среща при мордви и туймазински татари, но освен това е от-крита и нейна вътрешна подгрупа GP303-G-U1, която е разпространена единствено в Близкия и Среден Изток и в Кавказ. G2a1-P16 се среща в Кавказ в Северна Осетия до 63%. Сред уралските популации се среща при казански и туймазински татари съответно 5,7% и 2%.

   С малки честоти в Уралския район се срещат източно-евраз. хаплогрупи С-M130, O-M175, L-M20, Q-M242. С-M130 се среща с честота между 5,7% и 2% при татари и мордви, O-M175 с честота 1,9% при татари, L-M20 с честота 4% при туймазински татари.

   Тъй като в Индия е открита бащина линия Q* се предполага, че тя е възникнала там. Подгрупата Q-M242 е открита в Сибир, Америка и Източна Азия. Q-M346 се среща предимно в тюркоезични популации като тувинци, алтайци, сойоти, хакаси.

В Уралски район е намерена само при туймазинските татари.

   Тъй като източно-евразийските линии се срещат с малки честоти при уралските популации, то те нямат значителна роля в техния етногенезис. Един от интересните изводи на изследването е, че по мъжките линии мордвинския етнос е по-близък до тюркските популации татари и чуваши и отдалечен от фино-угорските, докато при женските линии такава особеност не се забелязва. Най-голямо отдалечаване от изследваните популации в Уралския район и по двете линии се наблюдава при башкирите, а също и голяма близост на бесермените към фино-угорските популации. С най-разнообразен генофонд се отличават популациите на казански и туймазински татари. Най-малко разнообразие по женските линии показват марийците, а по мъжките удмуртите. Фино-угорските и тюркските популации въпреки особеностите си в езиково и културно отношение, живеейки в един регион са имали междуетнически контакти, но са съхранили своята уникалност. 

Казахската родоплеменна група аргын и хаплогрупата G1

   Хаплогрупата G1 се характеризира със  STR маркер DYS392 и  SNP мутация М285. Досега всички изследвани   G1 са положителни и за SNP мутация М342. Ако се появи различен резултат това ще бъде начало на отделяне на подгрупа за G1. Измежду всички G носители, носителите на G1 са положителни и за SNP  L89, като носители на тази мутация се явяват и други различни от G хаплогрупи. 

   Най-голяма концентрация на G1 се наблюдава в Иран и съседните страни на запад. Намерена е в 5% от 177 проби от южен Иран, 3% от 33 проби в северната част на Иран. В Турция са намерени 1% от 523 проби принадлежащи на G1 и са повече от намерените G2. Всички проби са от Североизточна Турция. Едно изследване от Ливан открива наличието на DYS392 маркер у 26% от 38 G проби, което е знак за G1 хаплогрупа. Те представляват 2% от всички 587 ливански проби и са разпределени равномерно между всички религиозни групи. Същият маркер се открива и в сирийски проби на G, които са 1% от 354 теста, в йордански проби – 1% от 274 теста, но не се открива нито един резултат в египетски проби. Такъв маркер се открива само в няколко проби от Кавказ. Най-голяма концентрация на G1 в рамките на отделна група е намерена сред етническа група маджар в Казахстан – 87% от 45 теста.

   Концентрацията на G1  в Иран не може все още да се счита за място на произход на тази хаплогрупа. Разпространението и във времето, изхождайки от нейната древна възраст, би могло да протече чрез различни миграции на населението.

                                                                   ~~~

   За генеалогически предци на родствената група Аргын се считат Аргын, Акжол и Кара-ходжа, съвременници на хановете Урус и Тохтамиш.В свои работи Сабитов разглежда проблема със съвпадението на някои родови имена между казахите и могулите. Например названието Аргын и аркинуты, родовото име Дулати, което не е идентично според него на могулските Дуглати, Тлеу и Телеу и др. Отсъствието на етногенетическо родство между някои казахски и могулски родове с еднакви наименования може да се обясни с евентуално родство по женска линия, като трябва да се приеме, че се е възприело името на рода на майката, като име на групата. Аргын се счита за историческа личност, живяла в 14 век. Негов син бил Кодан-бий, съветник на Урус-хан. Акжол е син на Кодан-бий, който помогнал на внука на Урус-хан да събори властта и зависимостта от Тимуридите и е убит. В разпрата между различните родове, кереи и аргыни начело с Джанибек и Керей се преселват на изток, в Моголистан на юг от езерото Балхаш. Кара-ходжа е син на Акжол, бил самостоятелна политическа фигура. Станал съветник на Тохтамиш, въпреки, че баща му се придържал към политиката на вярност към потомците на Урус-хан. Кара-ходжа считал, че неговият род аргын може да се счита за един от наследниците на земите на Тохтамиш. Станал родоначалник на родовете Карачи-бек в Крим и Казан. Счита се, че казахските аргын произлизат от него. Думата „аргын” на диалекта на каракиргизите означава „смес, мелез” или точно порода получена от кръстосване на як и друг рогат добитък.

                                                                 ~~~

   В изследването на казахските учени  са създадени генетическите портрети на девет рода  от племето  аргын, като са използвани тестовете на 384 души и У хромозомата е анализирана по SNP И  STR  мутации, съответно по 44 и 17 маркера. Основната хаплогрупа, която бележи тези родове е G1. Като генетическо разстояние те са най-близки до народите на Иран / асирийци, белуджи, ирани, мазендаранци, курди /. Най-древният известен досега носител на тази хаплогрупа е намерен в Западен Иран. Изследваните казахски родове водят началото си от времето на емир Кара-ходжа от Златната Орда през 14 век. Датирането на клоновете и подгрупите на хаплогрупата G1 позволява да се предположи, че популация неин носител обитава степите още от периода на ранната желязна епоха. Експанзията на  G1 сред казахските племена се датира в периода преди 750 – 470 години и е със специфичен маркер L 123.

 Казахското изследване на генетическите разстояния на казахите от племето аргын показва, че те са генетически най-близки с казахите от Алтай, асирийци от Иран, белуджи, ирани от Бандарин, мазендеранци, а също и  монголи, което може да се обясни с монголската експанзия от 12-15 век. Близоста на това племе казахи с народи от Иран показва общ субстрат, който би могъл да бъде внесен в генофонда на казахите при миграция от юго-запад. Възрастта на общия кластер G1 на казахи и монголи е 3000 години. Това показва, че хаплогрупата G1 е била разпространена или е имала представители в Евразийската степ в желязната епоха. 

    В Тургайски район на Казахстан живеят етническа група от около 2000 човека, които се наричат „маджари”. Те са част от племето Аргын от Средния Жус. Юношите се женели за девойки от други племена, но винаги оставали в своя род. От друга страна по време на монголското нашествие в степите между Волга и Дунав , 40 хил. кипчаки се изселват в Унгария. На нейна територия съществува област Куншаг, която се дели на два окръга – Кишкуншаг и Надкуншаг разположени по течението на река Тиса. Живеещите тук кипчаки съхранили автономията си и езика си до 18 в. и след това биле асимилирани.Предполо-жението на някои учени, че етническата група „маджар” сред казахите аргын може да  имат родствена връзка с унгарците, чиято прародина е Западен Сибир не се потвърждава, тъй като сред унгарците отсъства популация G1-М285, родствена на G2 , отделили се една от друга преди около 19-14 хил. години.

    Два рода от казахските аргыни – тобыкты и таракты са обособени и се различават по генетични резултати от останалите родове. Според народните предания родът Таракты не е роден, а наречен син на Аргын и този род е свързан с аргын по майчина линия. Още по-малка честота на  G1 се намира сред рода тобыкты, където преобладава хаплогрупата J1-M267 , характерна за народите от Източен Кавказ – най-висока стойност има у кубачинци 99%, а също и сред асирийците от Ирак – 18%. Това показва произходът на този род от Предна Азия.

Източник: "Генезис крупнейшей родоплеменной группы казахов - аргынов - в контексте популяционной генетике" Авторский колектив. Вестник Московского Университета, 2016 №4