Хаплогрупата G1 се характеризира със STR маркер DYS392 и SNP мутация М285. Досега всички изследвани G1 са положителни и за SNP мутация М342. Ако се появи различен резултат това ще бъде начало на отделяне на подгрупа за G1. Измежду всички G носители, носителите на G1 са положителни и за SNP L89, като носители на тази мутация се явяват и други различни от G хаплогрупи.
Най-голяма концентрация на G1 се наблюдава в Иран и
съседните страни на запад. Намерена е в 5% от 177 проби от южен Иран, 3% от 33
проби в северната част на Иран. В Турция са намерени 1% от 523 проби
принадлежащи на G1 и са повече от намерените G2. Всички проби са от Североизточна Турция. Едно изследване от
Ливан открива наличието на DYS392
маркер у 26% от 38 G проби,
което е знак за G1 хаплогрупа. Те представляват 2% от всички 587 ливански проби
и са разпределени равномерно между всички религиозни групи. Същият маркер се
открива и в сирийски проби на G,
които са 1% от 354 теста, в йордански проби – 1% от 274 теста, но не се открива
нито един резултат в египетски проби. Такъв маркер се открива само в няколко
проби от Кавказ. Най-голяма концентрация на G1 в рамките на отделна група е
намерена сред етническа група маджар в Казахстан – 87% от 45 теста.
Концентрацията на G1 в Иран не може все още да се счита за място
на произход на тази хаплогрупа. Разпространението и във времето, изхождайки от
нейната древна възраст, би могло да протече чрез различни миграции на
населението.
~~~
За генеалогически предци на родствената група Аргын се
считат Аргын, Акжол и Кара-ходжа, съвременници на хановете Урус и Тохтамиш.В свои работи Сабитов разглежда проблема със
съвпадението на някои родови имена между казахите и могулите. Например
названието Аргын и аркинуты, родовото име Дулати, което не е идентично според
него на могулските Дуглати, Тлеу и Телеу и др. Отсъствието на етногенетическо родство между някои казахски и могулски родове с
еднакви наименования може да се обясни с евентуално родство по женска линия,
като трябва да се приеме, че се е възприело името на рода на майката, като име
на групата. Аргын се счита за историческа личност, живяла в 14 век. Негов син
бил Кодан-бий, съветник на Урус-хан. Акжол е син на Кодан-бий, който помогнал
на внука на Урус-хан да събори властта и зависимостта от Тимуридите и е убит. В
разпрата между различните родове, кереи и аргыни начело с Джанибек и Керей се
преселват на изток, в Моголистан на юг от езерото Балхаш. Кара-ходжа е син на
Акжол, бил самостоятелна политическа фигура. Станал съветник на Тохтамиш,
въпреки, че баща му се придържал към политиката на вярност към потомците на
Урус-хан. Кара-ходжа считал, че неговият род аргын може да се счита за един от
наследниците на земите на Тохтамиш. Станал родоначалник на родовете Карачи-бек
в Крим и Казан. Счита се, че казахските аргын произлизат от него. Думата „аргын”
на диалекта на каракиргизите означава „смес, мелез” или точно порода получена
от кръстосване на як и друг рогат добитък.
~~~
В изследването на казахските учени са създадени генетическите портрети на девет
рода от племето аргын, като са използвани тестовете на 384
души и У хромозомата е анализирана по SNP И STR
мутации, съответно по 44 и 17 маркера. Основната хаплогрупа, която
бележи тези родове е G1.
Като генетическо разстояние те са най-близки до народите на Иран / асирийци,
белуджи, ирани, мазендаранци, курди /. Най-древният известен досега носител на
тази хаплогрупа е намерен в Западен Иран. Изследваните казахски родове водят
началото си от времето на емир Кара-ходжа от Златната Орда през 14 век.
Датирането на клоновете и подгрупите на хаплогрупата G1 позволява да се предположи, че
популация неин носител обитава степите още от периода на ранната желязна епоха.
Експанзията на G1 сред казахските племена се датира в
периода преди 750 – 470 години и е със специфичен маркер L 123.
Казахското изследване на генетическите разстояния на
казахите от племето аргын показва, че те са генетически най-близки с казахите
от Алтай, асирийци от Иран, белуджи, ирани от Бандарин, мазендеранци, а също
и монголи, което може да се обясни с
монголската експанзия от 12-15 век. Близоста на това племе казахи с народи от
Иран показва общ субстрат, който би могъл да бъде внесен в генофонда на казахите
при миграция от юго-запад. Възрастта на общия кластер G1 на казахи и монголи е
3000 години. Това показва, че хаплогрупата G1 е била разпространена или е имала
представители в Евразийската степ в желязната епоха.
В Тургайски район на Казахстан живеят етническа група от
около 2000 човека, които се наричат „маджари”. Те са част от племето Аргын от
Средния Жус. Юношите се женели за девойки от други племена, но винаги оставали
в своя род. От друга страна по време на монголското нашествие в степите между Волга
и Дунав , 40 хил. кипчаки се изселват в Унгария. На нейна територия съществува
област Куншаг, която се дели на два окръга – Кишкуншаг и Надкуншаг разположени
по течението на река Тиса. Живеещите тук кипчаки съхранили автономията си и
езика си до 18 в. и след това биле асимилирани.Предполо-жението на някои
учени, че етническата група „маджар” сред казахите аргын може да имат родствена връзка с унгарците, чиято
прародина е Западен Сибир не се потвърждава, тъй като сред унгарците отсъства
популация G1-М285, родствена на G2 , отделили се една от друга преди около
19-14 хил. години.
Два рода от казахските аргыни – тобыкты и таракты са
обособени и се различават по генетични резултати от останалите родове. Според
народните предания родът Таракты не е роден, а наречен син на Аргын и този род
е свързан с аргын по майчина линия. Още по-малка честота на G1 се намира сред рода тобыкты, където
преобладава хаплогрупата J1-M267
, характерна за народите от Източен Кавказ – най-висока стойност има у
кубачинци 99%, а също и сред асирийците от Ирак – 18%. Това показва произходът
на този род от Предна Азия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар