Традиционни обичаи на каракалпаките.Юрта

Каракалпакската народност е резултат от взаимовръзките на няколко етностни групи като древни ираноезични полууседнали племена,живеещи на юг от Аралско море и различни тюркоезични и монголоезични номадски племена.В родоплеменното деление на каракалпаките може да се проследи връзка с печенеги,огузи,кипчаки,казахи,туркмени,узбеки.
Каракалпаките са съхранили своеобразен тип стопанство,съчетаващо земеделие с използване на напоителни канали,сезонно скотовъдство и риболовство.Използват развита мрежа от канали и водни съоръжения,строят защитни диги
Отглеждат пшеница,ечемик,орис,просо,сорго,бобови и влакнодайни култури.Последователността на стопанските дейности се извършват съгласно народния календар,който има аграрен характер.Развъждат основно едър рогат добитък и коне и по-малко овце и кози.През лятото стадата се пасат по бреговете на водните източници,а през зимата се прибират в селищата.С риболов се занимават всички,но най-много живеещите край Арал и западната част на делтата на Амударя.

Заселването на каракалпаките следва родоплеменната структура – племе,вътрешноплеменно обединение на родове,род и вътрешнородови подразделения.Територията е поделена на две племенни конфедерации /арыс/ - Он-тёрт уруу / 14 рода / и Кунграт.В тези конфедерации влизат общо 12 племена,които обединяват 100 рода.Родът владее земята,оросителните канали и съоръжения.Подразделенията също имали свои канали,продължение на родовите.Край каналите се разполагат родовите селища – аули,представляващи разположени на значително разтояние едни от други жилищни и стопански постройки,принадлежащи на отделна родствена група /коше/.Родствената група се състои от отделни семейства имащи обща собственост – вода,земя,пасище и частна собственост – добитък и урожай.С ползването на водата и земята се разпореждат старейшини/коше-бий/. Нормите на поведение се определят от патриархално-родово обичайно право /адат/,а също и от мюсюлманското религиозно право /шариат/.

Юрта/отау/


До неотдавна юртата при каракалпаките служи не само за традиционно жилище,но и за място на провеждане на традиционна обрядност.Буквално всеки неин елемент или ъгъл е свързан с определени представи,вярвания,които предизвикват определена обредност.До 1920 г. по-състоятелните каракалпаки издигат юрта при женитба на син или дъщеря.Дървената част на постройката се изготвя в дома на младоженеца,а тъканите изделия се донасят от невестата в качеството им на чеиз.
С изготвянето на дървената част се занимавали потомствени майстори,а самото умение се придобива след ученичество от 3-4 години.След завършване на обучението ,новият майстор дава колективно угощение,на което получава наставления и благопожелания,а от своя учител един от неговите инструменти.По традиционните представи на каракалпаките,работилницата на майстора /киели/ представлява свещенно място,за това тя била обект на посещение от бездетни жени и болни ,носещи жертвоприношения.Мъжете можели да влизат в работилницата,а жените обикаляли отвън.
Новият майстор задължително се запознава с устав,написан на тюркски език с арабско писмо,където се изброяват правила за чистотата на работното място,жертвоприношенията за божествата и покровителя на майсторите Ибрахим Халил /Али/.Преди да пристъпи към работа,майсторът извършва очистителен ритуал и произнася молитва,а неговата жена раздава приготвени за случая обредни тестени изделия / бауырсак /,след което той иска разрешение от покровителя Ибрахим Халил да започне работа.
Дървената част на юртата се изготвя от върба и никога не се използва бреза тъй като ,според поверията,тя носи нещастие. Майсторът, който изготвя основата на юртата,никога не изготвя и вратата към нея,защото се счита, че това може да предизвика неговата смърт.Добри дни за издигане на юртата се считат сряда и четвъртък и се извършва от жени.Различните елементи на юртата се свързват задължително с ремъци от кожа от рогат добитък или камила.Също важно е да се определи добро място за разполагане на новия дом,където няма зъл дух.Организира се тържество и угощение,а всеки поканен носи подарък – животно,пари,парчета плат и др.,като изрича благопожелание – „Нека това бъде благополучно място”.Тръгвайки си гостите също взимат подаръци.
Жените преди да започнат издигането на юртата също се молят на своята покровителка Биби Фатиме.Започва се от вратата ,която е двукрила и се закрепва на рамка състояща се от праг,горна греда и два странични стълба.Вратата е обърната на юг,отваря се навътре и е украсена с орнаментална резба.С прага на юртата са свързани различни забрани,вярвания и обряди.Например се забранява стъпването и сядането на прага за да не се съкрати живота на човек,докато се вярва че спъването в прага е добро знамение.Невестата и жената след раждане на всяко дете задължително се покланят на прага и го докосват с чело,а след това го престъпват с десен крак.Прагът считали за велик и свещен,наричат го златен.
След издигането на дървената част се вдига куполния кръг с дълъг прът наречен бакан.В средата на юртата поставят торба с пшеница и други тежки стоки,за да е здрава постройката и стопаните да са щастливи.След окончателното построяване на юртата вещите се раздават на гостите,а с храната ги нагостяват.Роднини и съседи привързват към купола ленти от плат,плодове,пари,украшение,което представлява обичая откуп на купола.Бъдещата стопанка хвърля през отвора на купола монети,храна,плодове.След това всички се молят живеещите в дома да са споходени от щастие. Преди да се покрие юртата със специални вълнени килими /кошма/ на купола се завързва опростена люлка на която се люлеят младежи по специални правила – по двойки,момче и момиче,стоящи прави,като единия крак на момчето се намира между краката на девойката.По този начин куполът плътно се вмества в решетката и застава на своето място.
Вътрешността на юртата се дели на части,всяка със свое предназначение и своя обрядност.Вляво от входа се намира дясната,мъжка половина /он жак,жапсар/.В тази част се съхраняват мъжките дрехи,седлото,юздите.В тази част се посреща невестата,ражда родилката и се поставя тялото на покойника.В дясно от входа се намира женската половина на дома /щеп жак,казан аяк/.На решетъчна стена се поставя торба за посуда,кожени торби за продукти.Тук се разполагали домашното имущество ,с което се разпорежда стопанката. В центъра на юртата се установява квадратно огнище,което се използва за освещаване и отопление.Огнището е измазано с глина,а около него също понякога се прави дървен бордюр.В женската половина има и кръгло огнище,направено от кирпич.В това огнище се хвърля по-малко от новия урожай и първото издоено мляко.Пепелта се събира и се използва като магическо средство срещу болести.Стремежът е в огнището постоянно да се поддържа огъня.Конструкцията на огнището има древен произход.В разкопките на селището Куюк-кала ,датирано VII-VIII в,в едно от помещенията в центъра се намира правоъгълна глинена площадка,в центъра на коетято се намира кръглото огнище.Огнището е засипано с пепел.В юго-източния ъгъл на помещението се намира дълбока кръгла яма,запълнена с пепел,вероятно пренесена от огнището.
Освен с дървената врата,входа на юртата се закрива и с рогозка /есик / ,обшита отдолу и отстрани с ленти,орнаментирани с различни изображения.В централната част на рогозката се пришива триъгълник от пришити множество тригълници от плат,като в апликацията най-често се използват два цвята – черно и бяло.На всеки връх на триъгълника се прикрепват шнурове с пискюли.Триъгълника наподобява амулет /тумар / свързан е с доислямски вярвания и се счита,че има охранителни функции.





Всяко тъкано изделие има характерен орнамент и определено място в юртата.Под купола се закрепват пет тъкани ленти /кур/ , които се пресичат.Върху тях са изобразени хора и животни.Този елемент се нарича решетка /кошки,шатраш/ и се счита,че това е място на обитаване на духа на вратата.При влизане невестата трябва да даде откуп за да омилостиви този дух,свързан с плодородието и култа към предците.