Още в древни времена хората са имали разбиране, че придвижването в пространството може да бъде съпроводено и с преместване във времето. На върха на Световното дърво с кукане отмерва времето златна кукувица. Така човек започва да отмерва отрязъци във времето, отбелязвайки различни повтарящи се астрономически или природни събития.
Постепенно всяко общество създава свои оригинални или приема общоизвестни системи за измерване на времето.
Годината е времето между
две последователни преминавания на Слънцето през точката на пролетното
равноденствие, а ерата – времето започващо от важно историческо събитие за
държавата или народа, като началните
събития биха могли да имат глобален или местен характер. Такива примери при
карачаевци могат да се посочат като хиджрата, свързана с мюсюлманството или
така наречената „зла зима” /аман къыш/, когато населението на Карачай загубило
десетки хиляди добитък.
В Карачай специалните
познавачи на календара се наричали джыл
къайтарыучула /връщащи годината/.
Те умеели да наблюдават сезонните премествания на изгрева на Слънцето спрямо
хоризонта и движенията на небесните светила – Луната, звездите, съзвездията.
Следели денонощните изменения на дължината на сянката / кёлекке / на планинските върхове или на дървени пръти / къурукъ /, подобно на слънчев часовник. Своеобразни слънчеви часовници се
поставяли до джамии или училища.
Карачаевци
използвали различни методи за фиксиране на времето. При възловия метод / тюйюмчек / на
връв или лента се вързвали възли отброяващи седмиците, които в края на годината
трябва да бъдат 52. При друг метод / кертик ёлчем / на дъсчица или пръчка се нанасят отметки месеците,
които пастирът отработвал при собственика на стадото.
В Карачай и Балкария
различавали календарната година от селскостопанския календар. Първия започвал
от „изхода на слънцето от ръцете на майката” / кюн анасыны къойнундан
чыкъса / на
24-25 декември. Селскостопанската година започвала в деня на пролетното
равноденствие 22 март – „завръщане на топлината” / джылыу къайытханы
/. Месецът започвал с
новолунието, денонощието със залеза на
слънцето, а денят, светлата част от денонощието с изгрева / танг белгиси /. Частите на денонощието имали различни наименования:
- ранно утро - танг аласы
- „божествена светлина” - тейри джарыгъы
- заря,изгрев - танг джарыкъ,
танг агъарыу
- време на излизане на
животните от кошарата - мал чалмандан чыкъгъан заман
- време на освещаване на
върховете от слънцето - башлагъа кюн къакъгъаны
- време когато жилището се
освещава от слънцето - кюн таякъла тийгени
- среда на деня - кюн орта,
тюш
- слънце в зенита - кюн тюшге келиу
- време на доене - къой тюш
- следобед - кюн тюшден
джанлай туруб
- времето между следобед и
залез - кюн ауалгъа кетиу
- ранна вечер или
завръщане на животните - мал стауатха къайытыу
- здрач - ингир джарыкъ
- тъмна нощ - къарангы кече
- полунощ - кече ортасы,
кече арасы
- тъмнина преди изгрев - танг къаралды
Освен собствени народни
названия календарната терминология на
карачаевци и балкарци включва и чужди термини, дошли главно по религиозен път.
Като такива могат да се посочат имена на християнски светии, еврейско понятие
шабат /шабат кюн – събота/,арабски понятия – заман/време /, такъикъа /минута/, персийското понятие чилле /40 дена /.
Карачаевци и балкарци
исползвали четири календарни системи: традиционене лунно-слънчев, лунен хиджра,
календар с 12 летен цикъл, арабски зодиакален календар.
Лунно-слънчевия календар
разделя годината на два периода- топъл и хладен и пет сезона - зима /къыш/, пролет /джаз/, лято /джай/, ранна есен/кюз/, късна есен /къач/. Периодът
„кюз”, означаващ сенокосен период се разделя на уллу кюз, от края на юли до средата на септември и гитче кюз, обхващащ края на септември,
когато се косели високопланинските треви.
Пролетта и лятото се
разделят на следните периоди:
- начало на пролетта / джаз ала,
джаз башы / - време, когато
животните се изкарват на паша на първата млада трева / мал кёкге
чыкъгъан /
- край на пролетта / джаз арты / - време, когато стадата се извеждат на летните
пасища / мал таугъа чыкъгъан/
- среда на лятото / джай
ортасы /
- време на събиране на
сеното и урожая / ташыулла
/
Деветте най-къси дни в
годината са отделени в период /токълутоймаз кюнле /, който включва периода на зимното слънцестоене / къоргъазин /. В народа се говори, че тези дни мечката се
обръща от единия хълбок на другия в бърлогата си, тъй като дори в съня си
животното „чува” раждането на слънцето.От този момент се отделя
двадесет дневен период на малко зимно „чилле” / гитче чилле /. След него следва 40-дневният период уллу къыш чилле, започващ от 17-ти януари. В Узбекистан по-известни са летните чилле,
когато температурата достига +4о градуса, а през нощта не пада под 30 градуса.
Според мюсюлманските мистици Всевишния неслучайно е определил тези дни на
почивка, поради невъзможността да се изпълнява каквато и да било работа, за
отдалечаване от светската суета чрез пост, медитация, размисъл и духовно
осъвършенстване.
Първият месец от народния
календар се нарича Башил ай/ месец на св Васил/ или „месец с бяла шуба” и
започва с деня на слънцестоенето. Вторият месец се нарича
Байрым ай /месец на Мария/ или бурул ай /повратен месец/, а третият - Тотур ай. Народните вярвания
гласят, че на 1 март един пастир изрекъл „ Хей, март, моето козле е готово за
лятото, ще те избутам назад”. За да отмъсти на пастира, март изчакал един ден
по-хладен и погубил всички козлета на овчаря. От това време казват така: „Не
преминава отмъщението на старата година, докато не си отиде март”. Народът също
казва, че „чилле вижда началото на три месеца – на св Васил, на св Мария и св
Тотур”
Първите три дни след
зимното чилле се наричат "сарытамыз", биле студени, след тях следвали „шест
безименни дни”. След тях настъпвали 9 дни, определяни като най-коварните
наричани "балдраджюз". Съществува поговорка „Където искаш там бъди, но в
балдраджюз си бъди у дома”.
Следващия деветдневен
период обхваща 8 – 16 март и се смята, че тогава лошото време влиза в борба с
първите дни на пролетта. В този период
се завръщат прелетните птици и започват да вият гнезда. След този период
настъпват „лошите дни на старицата” / къарт къатынны аман кюнлери / и народният фолклор ги свързва с легенда за
сватбата на стара жена.
Пролетта започва с деня на
пролетното равноденствие през втората половина на месец Тотур. В дните 22-25
март си тръгва старата година, която „в своята алчност е готова да отнесе със
себе си не само народа, но и целия свят”.
От 19 април започват
„лошите дни, когато ханът продал дъщеря си за сено”. Легендата разказва, че в
този период на ханът му свършило сеното и дошла снежна буря, а добитъкът
започнал да измира. Един беден младеж имал останала купа сено и ханът поискал
да я купи. Но младежът поискал да му даде ханската дъщеря, за което и дъщеря му
го уговаряла, за да спаси могъществото си.
От 20 април започва петия
месец наричан от народа „леещият се месец”, тъй като майските дъждове биле
желани.
От 20 май започва Никол ай, а от 21- 22 юни започва седмия месец наричан Элия ай /месец на св. Илия/, считан за дъждовен период на
летни бури и мълнии. Дните 21-22 юни се свързват също с „откритите врати на Тейри”. Балкарците
наричат този месец също Бий-Аш-Керги ай
/месец на св.Георги/., а също и с народното название "готман ай" /месец на яребицата/. В края на този месец от 17
юли започва 40 дневното лятно чилле.
Осмият месец карачаевци наричат "джайны арт айы" /последен месец на лятото/, а балкарците Байрым ай /месец на св. Мария/. На св.Мария карачаевци са
нарекли втория месец от годината, както по-горе е отбелязано това.
Съгласно древни
карачаево-балкарски представи свързани с лятното слънцестоене, човек който види
момента на разтваряне на „вратите на Тейри” и успее да изговори желание, то ще
се сбъдне. С ислямизацията тези представи се сливат с „нощта на могъществото”
от Корана.
Есента за почва с „месеца
на стригането на овце”, който продължава от 20 август до 20 септември. От 19
септември започват „лошите дни на рева на елените”, когато започва любовния им
период. Десетият месец има няколко названия : „40 гърла”, „месец на клането на
добитък” ,месец на месни заговезни”. Последният месец на есента е кръстен на св.
Георги /Ауз-Герги ай/и се нарича още
„месец за подготовка за зимата”.
Дванадесетият месец /20
ноември – 20 декември/ се нарича „втория месец на апостола” или „месец на св.
Андрей”. Първите десет дни от този период се наричали Эндреигни аман
кюнлери /лоши,
нещастни дни на Андрей/.
От седемте названия на
седмицата в карачаевския календар вторника, срядата и петък са кръстени на св.Георги,
св.Параскева, св.Мария. Понеделника, четвъртъка и неделята носят тюркски
имена, съответно главен, среден и свят ден, като неделята имала и друго име
"ычаукъ кюн", където +ычаукъ” може да е вариант на името „Исус”.
Според изследванията на
археолозите, християнството не е било еднакво разпространено в средновековна Алания.
В домонголския период всички паметници на християнството са съсредоточени в
западната част на Алания, тоест Карачай, а в източната част християнски
паметници не са открити. Предполага се, че осетинците са се христианилизирали
по-късно под влияние на Грузия. Майор Потьомкин в 1802 г.
по време на своето пътешествие из Карачай намерил в планината Шоан /Чуан/
паметник, надгробен камък с дата по византийско летоброене „6621 година от сътворението, или 1013 г.н.е.”
С мюсюлманския календар
хиджра карачаевци се запознават не по-късно от 11 век, доказателство за което е
каменна плита с арабско писмо куфи с дата от периода септември- декември 1044
г. Съществуват също и паметници, надмогилни стели от периода 17 – 18 век с указани дати по хиджра.
Дванадесет годишният
животински календар се свързва с Източна Азия и има два варианта: западен
/тюркски/ и източен /японо-китайско-монголски/. Последният съдържа представи за
60 годишен цикъл при редуване на петте първоелемента – земя, въздух, метал,
дърво, вода. Карачаевци използвали западния календар във следния вид :
2008 – чычхан (мишка), 2009 – сыйыр,
ёгюз (крава, вол), 2010 –
къаплан (тигър), 2011 – къоян (заек), 2012 – балыкъ (риба), 2013 – джылан (змия), 2014 – ат,
бие (кон, кобила), 2015 – къой (овца), 2016 – маймул (маймуна), 2017 – къуш, тауукъ (орел, кокошка), 2018 – ит (куче), 2019 – тонгуз, къабан
(свиня, глиган).
Към този каландар в
Карачай и Балкария обикновенно прибягвали при изчисляване на възрастта и
фиксация на важни събития. Най-голямо значение този календар имал при гадание
за добра, лоша, средна година. Характера на годината свързвали с поведението на
съответстващото и животно. Според тези определения годината на заека се считала
за гладна и неплодородна, а годините на кравата, свинята, кучето, тигъра – за
благоденстващи. В.А.Димитриев в своя
реферат „Пространственно-временное поведение в традиционной культуре народов
Северного Кавказа” цитира И.М.Шаманов и утвърждава, че карачаевци наричат този
календар „ногайски”.
Според утвържденията на
етнографски статии в сборника „КАРАЧАЕВЦЫ Исюркко-этнографический очерк” в миналото старците отбелязвали своето раждане
съотнасяки го с някое голямо народно събитие /епидемия, чума, гладна година,
присъединяване към Русия, освобождаване на крепостните, руско-японската война,
ПСВ и др./.например: „когато освобождаваха крепостните аз вече яздих на лятната
кошара „ /5-6 годишна възраст/.
Съхранените наименования
на астрономически обекти като Темиркъазакъ – Полярна звезда, Джарыкъ Джулдуз – Сириус, Джетегейли
Джети Джулдуз – Голямата мечка, Кериуан
Къырылгъан Джол – Млечният Път,
показват съществуването на развито като обем астрономическо познание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар