Заклинание и светоглед

по М.Д.Каракетов "Космогонические мотивы в эзотерическом ритуале карачаевцев и балкарцев"

   Космогоническите митове на народите започват с творческия пораждащ акт на Твореца в света на хаоса. Подобно на него и служителите на различни култове – жреци, магове, шамани се опитват да спрат, породят или отклонят някакво действие произлизащо от свръхестествени сили като се обръщат към тях чрез наричане, заклинание, озвучавано на език понятен само на тях.  М.Д.Каракетов разглежда редица примери на заклинания от карачаево-балкарския фолклор с цел да извлече информация от тях за космогоничните представи на този народ. Тук ще приведем някои от неговите примери и изводи.

   Според автора по време на изричане на заклинанието и извършването на съпътстващи действия /ако такива има/ човек се намира в свръхестествено религиозно езотерическо състояние. Тоест тук от изключителна важност е силната вяра във възможността на търсения ефект. Другата страна на практикуване на заклинанията е одухотворяването на всичко материално, което заобикаля човек и изобразяването му с определен символ. Този символизъм е езотерическа тайна, присъща на неординарни хора с особено значение за обществото поради близостта им с божественото начало. В Карачай и Балкария такива хора се наричат Абай-Кюмюш – Сребърен Предтеча / или сребро на предците/. Това име отразява непрекъснатата връзка между минало и настояще, от която зависи и бъдещето.  

   Според Каракетов в мита се отразява космогоническите представи, морални представи за героическо и вплетени в тях исторически елементи , които трудно се разграничават едни от други. Докато в заклинанията / стига да са съхранени и достигнали до нас/ се отразява напълно и единствено вярата и представата на народа за естеството на нещата. Ще вмъкна тук, че при балканските народите приели трайно християнството  са запазени много обредни действия и табута, но под маската или булото на християнството. Вероятно в предхристиянската епоха, тези обряди са съпътствани с определени заклинателни формули, които навярно или са биле забранени или хората знаещи ги не са оставили потомци. Друга особеност е може би, че в българския фолклор се наблюдават предимно благопожелателни формули целящи предварително да насочат събитието в желаната благоприятна посока придружени с жертвоприношение.

   Също така, докато митовете пренасяни от уста на уста търпят художествено изменение според вкуса и паметта на разказвачите, то заклинанието не търпи никаква промяна и следва да се изпълни точно. То би съществувало, ако съществуват вярващи и прилагащи го. Интересно е, че Каракетов определя, че обрядовата страна може да изчезне във връзка с приемането на друга религия, докато самия текст на заклинанието остава. Според мен тук много зависи от вярата на определен народ и това което той смята за особено важно за благоденствието му и начините по които той може със сигурност да го придобие. Бихме могли да допуснем, че у нас, на Балканите наричането за благоденствие или предпазване от зли сили се извършва повече чрез езика на танца и музиката и определено жертвоприношение. Най-често извършваните жертвоприношения са на агне и прасе съответно на Гергьовден и Коледа. При народите трайно приели мюсюлманство се следва твърда забрана за жертвоприношения на другиго освен на Алах и те са ограничени до две. Възможно е при нас да се е запазило самото жертвоприношение, но съпътстващото го заклинание да е силно променено / с нововъведени християнски понятия и имена/ или съвсем  изчезнало, докато при други народи да се е случило обратното.

   Според Каракетов, в момента на произнасяне на заклинанието като магически текст, изговарящия го представлява въплащение на бога или духа на земята. Магическия текст има особено построение и за прилагането му се изисква специален мотив, причина. Когато не може да се овладее даден недъг или друго отрицателно събитие в живота, знаещия и използващия заклинание извършва съответстващия ритуал с цел да коригира порядъка. Неразбирането от всеки на този магически текст води до особено отношение към тези, които го владеят, а също и разбирането, че предците владеят неземен, истинен език. В Карачай и Балкария, този който произнася заклинание се нарича билгич – получил знание, ясновидец, шаман, който е различен от този който помни заклинанията и се явява познавач на заклинателната традиция – тюкюрюучу. Те се различават от лицата наричани хыйнычи – колдун, носещ вреда.   

Магическото слово, според представите на карачаевци, представлява единство от Слово и Знание, които имат божествени свръхестествени източници. Слово могат да обладават както зли така и добри духове, но Знанието винаги носи в себе си добро / истинското знание/. Злите духове не обладават знанието /анг/, а само памет /эс/ . Паметта съхранява това, което вече е било, но не способства нормалния живот в бъдеще. Духовете без знание, но с памет са непроизводителни. За да получат знание, духовете трябва да се захранват с жертвоприношение от името на Тейри и неговите помощници, покровители на природните обекти, което ще придаде на тези духове добро начало.  Жертвоприношенията се извършвали от жреци и шамани.

   Заклинателите не биле изолирани от общността, но избягвали среща с тях и не водели разговори за земните дела с тях, страхувайки се да не им навлекат вреда. Знанието на заклинателя се предавало по наследство и избор, най-често внуци на заклинателя, първородени /тюнгюч/. За определяне на наличие на необходими способности се извършвал обряд „ Билкир оюн”. Към главата на куче се привързвала кожа с написани заклинания и го изпращали към първородния докато спи. Ако кучето не се отвръщало от него, се считало, че той ще може да приеме заклинанията. Този обряд се свързва с легенда за писмо пропаднало с кучето на нартския герой Сосурко. Друга версия разказва, че писмото е отнесено от Черна Врана, което е откраднала от спящото куче на покровителя на коневъдството Зийкъун. Зийкъун бидейки също покровител на кучетата стражи заедно с Върховния Бог се явява и пазител на знанието. За човек водещ живот подобен на дервиш казвали: „ Защо като кучето на Зуйкъун бродиш”. Друга версия свързва писмото с нарта Тюйюрман от рода Хассхуртокови, който  откраднал писмеността със сина си  от княза на нартите Сибилчи. В това писмо била записана цялата генеалогия на нартите. На Даут, глава на всички заклинатели и музиканти, се удало с помощта на птици, мишки и жаби, чийто език разбирал, да възстанови тази генеалогия. Легендата разказва, че този свитък все още се съхранява у някои фамилии, от които произлизали някога жреци и заклинатели.

   Според Каракетов за заклинателната практика на карачаевци е характерно отчетливо разделение между молитвени текстове и заклинания. Последните се свързват с езика на обектите и природните явления, а молитвите са предназначени за духовете, които обладават тези обекти. Балкарските заклинатели изпяват заклинанията, докато карачаевските ги произнасят шепнешком сякаш на себе си, което се свързва със страха от възможността духа на обекта да бъде предизвикан. Или пък с това, че знанието е добито след така наречената шаманска болест /челепей-ауруу/, при която човек се ражда отново, но вече със ясновидски и магически способности, които не могат да се предават чрез песен. В карачаевския език наричането се предава с термин означаващ буквално заплюване, а заклинанието „владение езика на обектите”.

   Болеста „чепелей” произлиза от добрите свръхестествени небесни сили и според информатори речта в заклинанието трябва да е обикновена, опростена. Според Каракетов при карачаевци се наблюдавало жреческа йерархия с различни названия на жреци и шамани отнесени в специално узденско подсъсловие, което се борило както срещу приемането на християнството, така и срещу исляма и това именно забавило проникването и окончателното установяване на мюсюлманството. Балкарските заклинания, според Каракетов, са загубили архаичността си, при тях липсва конкретното числово повторение, което за всяко заклинание е различно в зависимост от обекта върху, който трябва да се въздейства. Също така в балкарския език, вместо думата „заплюване”, се употребява дума означаваща благопожелание, наздравица, тост и липсва развита жреческа йерархия или следи от такава.

   Когато заклинанието се използва от човек не боледувал от шаманска болест, природните сили действат върху заклинателя и обекта на който трябва да се въздейства с обратен резултат. Такива хора се наричат черен маг /къара хыйнычы /, а тяхната дейност колдовство /хыйны-халмеш/. Те се превръщат в  „оборотень” , което се познава по това, че имат по две зеници. Те са познавачи на знаците /загъат-мичик/ - знак на дъжда /хакълирей /, знак на топлината, на луната и други, които вече са забравени от информаторите.

   По време на произнасяне на заклинанията се принасяли дарове на змийските духове, подчинени на единния Върховен Дух на змията – на Кертегейли /дух, който отговаря за поглъщането/ се принася ечемик,  на Керегейли, който способства извиването на змията се принасят сребърни предмети, на Асселейли оставяли през нощта мляко върху камъните на огнището за да пада върху него лунната светлина и др.

   В заклинанията се срещат термини с древнотюркски, древноирански, кавказки и угро-фински произход, което ни води към съответни изводи за етногенеза на народа. Времето, когато тези термини са се използвали се нарича с различни имена от информаторите. Някои от тях са: „когато се покланяли на духовете”, „когато се покланяли на изсечен в камъка кръст”, „време на отглеждане на свине”, „когато изпълнявали еврейския закон”, „когато се наричали гюркесец”, „време на нартите”, „когато наричали вълка син на бога”,  „когато не знаели как да отстъпят от пламъка, когато седели край огъня”, „когато се бояли от сянката на човека”. Последните две определения за  минало време напомнят определени шамански практики като манипулиране с огъня без получаване на изгаряне, а също и споменатото от А.Елкин в "Аборигенските шамани"  обстоятелство за неприкосновеността на сянката на шамана при австралийските аборигени. Според богомилска приказка дяволът и Господ са братя, а вълкът е създаден от дявола.  

В представите  на карачаевци небето се свързва с женското начало, то не е връх, а дъно, низината на мирозданието, а земята е върхът. Небето обхваща небосвода и повърхноста на земята, която включва и подземните води. Под тези води е подземния свят, а под него преизподнята. Първоначално Луната се свързва с мъжкото начало. Съществува обряд, при който бездетните жени излизат нощем под лунните лъчи за да добият рожба. Пълнолунието се свързва с духа Къыйлы Деуэт - овчар свирещ на свирка и носещ тояга / ындырбий-таякъ /. Той има двама сина-кучета Тер-Солтан и Бий-Солтан.

   Според представите на карачаевци и балкарци докосмическия период на света се нарича хей-дейир /предполагаем превод на Каракетов „ дом, крепост на хаоса”/, заселник в който е праобраз на дракона – змей – эрк-джылан . Драконът се превръща в костенурка, от чиито яйца се появяват 19 хил. класа обекти на космическия порядък. Според Каракетов тази представа отразява изменението на плода в утробата на жената от змийче, пале или вълче до човек. В случая вълчето и кучето са заменени с дракон. 

   Космогоничната представа може да отразява историческото роене на племена и народи и произхода или свързването с определени от тях. Още повече, че в нартския епос вълчица отглежда Урузмек, бъдещ вожд на нартите. Освен вълка, коня и кравата, овцата също е почитано животно сред карачаевци и както и останалите може да унищожи змея.

    Опозицията мълния – водна стихия може да е едновременно и унищожителна, но и пораждаща живот. В представите на карачаевци, космическия порядък / и всеки следващ в безкрайния цикъл/ се появява след борбата на гръмовержеца Чоппа, син на Тейри с дракона, произлязъл от змия. Според Каракетов вълка трябва да се свърже с култа към предците, а овцата /козле, агне/ с култ към космическото начало. Единствена преграда на огнената змия /за която ще стане дума/ е вълчата кожа, която обличали или взимали част от нея, когато отивали да пасат животни, на поход или война.

   В космогоническите представи първоначално змията се явява основата, върху която съществува космическия порядък. В нея са въплатени всички пораждащи живот начала – земя, самец, вятър, звезди, луна, слънце. На космическото лице е необходим антагонист, който да породи кръговрата и така от доброто начало се поражда и злото. По поверието на карачаевци и балкарци змията получила своята отрова от  зелените и жълтите гущери, която отрова идва от духа на злото /джаман-къачы/. Змията се явява единство на доброто и злото, от чието съединение от постоянното, безвременно  състояние се преминава към динамично развитие и появление на различни обекти.

   Тук главна е вярата не в рождението, а в продължаване на живота на душата след смъртта. С Бог не трябва да се бори, а да му се помага в съхраняването на вече сътвореното.

 

   Представите на карачаевци за предците са, че те са нарти и са живели по начертанията на Бог и неговите помощници. Когато се появява на земята смъртта /на тленното, но не и на душата/ техните души са отлетели на небето. След като отново се върнат към истинската вяра, ще могат да съединят тялото си с душата в съдния ден.

Преди нартите живели в планините джури. Сред тях главен вожд бил Арраухан, син на Улу Деует и се покланяли на Луната. Майка на нартите била Слънцето. Тук е любопитно да споменем и някои възгледи на чеченците записани от А.Юсупов.  Според народните предания чеченците имат два календара – голям и малък.Големият календар се нарича «Айран шоIар» или «Айран исс цIекхлонийн шариIатан шоIар» - натрупване на години на бога на вечното време Айра или деветерен вечно цикличен календар.Друго название на календара е Рузма от Ра Азама Легендите обясняват,че Тiиерры ,Върховният бог Ра, имал внучки Латта, Аза, Бетта, Мисар, Роша, ХIай, Нарта, Спата, Пати и Иркап от сина си Ма. От внучката Аза и човек на име Фовка произлизат всички хора.

   В този смисъл всичко описано в нартските епоси би следвало да се приеме като символично описание на предходни епохи, когато главни култове са биле Луната и Слънцето, или пък тези епохи се разграничават според планетното разположение.

   Според карачаевци и балкарци между джурите и нартите нямало вражда и те се съединили и станали всички нарти. Това може би е отразено и в нартския епос чрез героинята Сатанай , която е дъщеря на слънцето и луната. Вероятно трябва да приемем това за символично представяне на срещането и смесването на две култури / например в Южен Урал /, където учените изследват археологични останки от неолита и откриват следи от използването на слънчев и лунен календар. Според представите на карачаевци и балкарци след нартите идват чынты-адамла /истински хора/, които стават висше съсловие, а джурите техни подчинени. След бедствие / нашествие на жълти паяци/ всички се разбягали в различни посоки. В митологичните представи на карачаевци луната се свързва с добро начало.

   На глинения съд също се придава голямо значение. В миналото изкусни майстори на грънчарското дело се явявали фамилии от подразделението кустосла. Канели ги при покриване на дома и пода с глина, при завършека на което казвали, че домът е станал подобен на гърне, а също и че глината  като саз /музикален инструмент/ ще застави животът да играе във веселие и щастие.

   Според информатори първоначално светът представлявал огромен глинен съд пълен с жива вода /мингин-суу/, който плавал в безполов океан. Богът Океан / или  на океана/ Сюймасан се разгневъил на гърнето и го разбил. От глината се появило дъното, а от живата вода – змията и черната врана Къара-Кузгьун. Когато светлината изчезне, на земята ще остане Враната / змията ? / и Черната Врана. Бог ще им прати две гърнета, едното пълно с просо, а другото с ечемик. Тейри ще удари по звездите  и върху гърнето с просо ще падне звездния топор и ще го разбие на малки парчета. Враната ще почне да кълве зърната и когато погълне и последното зърно, земята ще се затресе от тежестта на Враната и от стомаха и ще излязат малки хора /лаккуш / с ръст 5 педи и брада 10 педи. От брадвата те ще направят плуг , от брадите ще направят хомот и ще орат и сеят. Върху второто гърне Бог ще изпрати огнени стрели и то ще се счупи. Враната ще изкълве зърната, ще се строполи и от нея душите ще се появят в човешки облик, подобни на джуджетата, но по-съвършени от тях  и ще ги  сменят. Всяко от джуджетата, ще се превърне в дух покровител на човека и предметите , които ползва.

   По дани на информатор шадымеи и хамиреи са първите хора подобни на емегените /великани циклопи /. След тях Тейри оставил на земята емегените, лакуши /джуджета/ , хурджурите и джурджурите. Последните впоследствие служили на нартите, емегените биле унищожени, а лакушите се заселили в мелници, в пещери и под земята, вселяват се в котки и са духове на обури /магьосници от нартския епос/.

   Някои информатори разказват, че Шатан се нарича магьосница, уродлива старица. В средния свят и през деня тя е красива девойка или юноша, а под земята и през нощта старица, старец или с големи зъби вълк – Олла. Това същество няма пол, нарича се с имената Хурса-Бийче/девойка/, Хурпатай /юноша/ и Шатан/ когато  е под земята/. Тези представи могат да бъдат свързани с два персонажа от нартския епос Сатанай и Карт-Куртха. Сатанай е дъщеря на слънцето и луната, открадната от дракона Джелимаууз, спасена от същество алмаст и възпитана от главната магьосница на нартите. Има различни предложения за етимологията на името – от сата – корал, вълшебен камак, сат-земя /египетския Сет, древно-индийската Сати, вавилонския Сатаран, етруски бог Сатре и др./, тюркско-монголското сат – свещен, дар, жертвоприношение. Другият персонаж Карт-Куртха е също магьсник или знахар и името се превежда като Стария Вълк или Старата Вълчица.

   И още един вариант разказва,че всяка душа след смъртта се превръща в семе, във вид на ечемик и се пази 999 години в глинен съд, който се намира в Дървото на Живота /Къалаупеле-Терек/, което се охранява от черна врана. След 999 години гърнето пада, разбива се и враната кълве зърната. Когато погълне и последното зърно, враната пада и от нея се появяват душите на хората и започва ново време. Враната олицетворява хаоса, който се сгъстява и се появява Черната Врана – пазител на времето. Черната Врана охранява извора с живата вода, който се намира на върха на Елбрус. Тази представа за непрестанен жизнен цикъл в който душите периодично се реинкарнират, прераждат според Каракетов може да бъде свързана не с индоевропейски или тюркски вярвания, а с будистки. 

   Според други представи, когато небето, уморено от дълга бременност, паднало на земята, змията родила змия. Тази змия, никога не видяла човешки същества се превърнала в дракон , който не позволявал на небето да се отдели от земята . Бог изпратил две гъски и Чоппа, божеството на гърма и мълнията, за да ги раздели . Вярва се, че този дракон все още е жив и се показва само на маговете във вид на змия или бивол и ги дарява с ясновидска дарба. Тъй като в звездите виждали също души на умрели хора, тази представа за небето паднало на земята може да се приеме като друг символичен разказ за гърнето и зърната /звездите души/. Друго, което се отбелязва е, че змията може да представлява както мъжки така и женски ипостас, както да опложда, така и да бъде оплодена. Това също се вижда в заклинанията като в някои змията е наречена  „земна змия”, а в други „мъжка” / самцовая плеть у нее, самцовая бурка у нее – тоест има мъжки атрибути/.

   Според Каракетов, в космогоничните представи на карачаевци се преплитат индоевропейски елементи свързани с бика, урало-алтайски свързани с дракона, семитски свързани със змията олицетворяваща хаоса и подземния свят.

   В представите на карачаевци и балкарци всяка човешка душа и дух съществуват не само в настоящата материалната обвивка, но и едновременно в друг обект на света. В лексиката на народа не съществува понятието настояще, а понятие „в този живот”. Това именно подсказва съществуването на идея за цикличност. Не само човек се подлага на ритуална  инициация, но и космическия порядък. В заклинанията змията се умъртвява чрез надуване, за да се появи нова змия, тоест умъртвява се космическа плът за появяване на пълноправно съществуване на друга такава. Порядъкът се появява когато змията е изгонена в първоначалния свят чрез думите „влез в своята дупка, змия”, и призована наново да се върне с думите „изпълзи от дупката, змия”. Архаическото съзнание придава на умъртвяването значение на връщане в първоначално състояние.

   Ролята на змията е на предвещаваща начало на жизнената субстанция в средния свят, затова стремежа на хората към реинкарнация в други обекти се свързва със сакрализацията на змията в положението и когато е завита на кълбо, което символизира цикличност и вечност. В това положение, според представите на информаторите, змията е носител и на мънисто / марджан-мынчакъ/ жълто на цвят със сини петна, което се използва за лечение.

   Змията също така се свързва с покоя на мъртвите Эллир, който идва при хората във вид на змия и според Каракетов може да се разглежда като медиатор между бога и променящия се среден свят. Когато заклинателят се обръща към змията, завита на кълбо с благопожелание е налице желание да се приближи към света на мъртвите, на духовете, към мястото, където пребивават предците. За карачаевци змията е олицетворение на земната твърдина, космическото начало, затова в заклинанията тя се превъплащава, но не умира. Змееборческият мотив изразява връзката на миналото с бъдещето за осъществяване на физическа форма на природните обекти.

   Карачаевци разпознават няколко вида змии. Къара-уу Джылан – силно отровна змия, в която в събота се превъплащават черните джинове. Уу Джылан – ядовита змия, която ако уловиш и извадиш сърцето и и го занесеш на върха на царя на вълците Тотур, той ще пази душите на умрелите. Ыстауат-Джылан, обитава кошарите, а Шугут-Джылан, обитава дома и е спътник на хората и е под забрана нейното убийство. От-Джылан – огнена змия се явява дух на мълнията шыбыла и син на божеството покровителстващо кълбовидната мълния. От тази змия трябва да се пазят бременните жени и на нея се принася жертва козле. Огнената змия си съперничи с водната – Суху-джылан, на която помошници са само овцете. От Огнената змия се поражда дракон Джелимаууз, който влиза в кладенците. За да не излиза от кладенеца в него пускат девойка /първо чедо ?/ за да се насити, като я види. На русите е известен Огнена змия- дракон, който вреди на жените като прониква в тях.

 

   В легендата „ За проклятието на змията”, записана от информатор в 1914 г в Карачаевск се разказва следното. На блатиста земя живяло племе, което било нападнато от паяци, които унищожавали всичко – растения, животни и стигнали и до хората. С помощта на чынты-джылан племето успяло да се засели на остров сред блатото. Но мястото не им харесало и започнали да тровят змията / тя имала седем змийчета/. Змията ги прокълнала. Но до малките деца клетвите на змията не стигат и всички хора умрели освен малко момче. Същество подобно на вълчица отгледало момчето и го нарекло Тоторхун, а в племето го наричали Деуэт. Когато порасноло имало от вълчицата десет синове. Един от тях Тюйюрман станал велик ковач и се оженил за дъщерята на хана, който основал народ в северните простори. От този човек произлязъл народът дёле, от който произлизат някои карачаевски фамилии, включително и тази на информатора, който извежда своя произход от фамилиите Долаеви / жена му и прабаба му/,  Шидакови /баба му/, Чотчаеви /майка му/. Освен от вълчицата Тоторхун имал още няколко жени и от една от тях имал девет сина.

В преданията на славянските народи змеят се появява от змия, която не е чувала хора в продължение на 7 години и от риба, която не е виждала хора 40 години.

   По свидетелства, когато змия се превърне в змей или дракон и бъде видяна от човек, тя се превръща в мълния. Този дракон имал на крилете си два духа, Алхала отговарял за смърта на жените, а Балхала – за смъртта на мъжете. При встъпване в брак , за да бъдат опазени от смърт се изговаря три пъти следното заклинание / в превод на руски език/:

„Апу-джылан, сапу-змея

В день истины, змея истины

Если упомянут хаос, то ты Ерк-змей,

В доме своем живи змея,

От людей подальше будь,

В доме своем спи,

Алхалу тебя, и Балхала у тебя,

В дар для тебя у меня голова лошади,

Пусть и Ал уйдет,

Пусть и Бал уйдет,

Пусть девушка будет матерью,

Пусть мужчина будет отцом,

Шауай страна эмегеновская страна

Къара Шауай этот,

Пусть это так идет,

В этом состояние пусть все останеться

Уф”

   Според информатора Шауай се нарича страната, от която произлиза жената на сина на  Дебет -  Алауган. В нартския епос Къарашауай е син на Алауган, който е син на Дебет, ковачът на нартите и на майка емегенша. Според информатора емегенката имала вместо крака кози копита. Счита се , че тази страна се намира на север и там живеят смесените потомци на хора и емегени и са черни. Според Акбаев думата шауай се обяснява като черен от осетински или от карачаево-балкарското шау-сау – жив-мъртъв, а къара се обяснява като черен, чист, силен. Цялото име се превежда като „абсолютно мъртъв”, което се свързва с това, че емегенката първоначално изяждала своите деца, Къарашауай го скриват и първоначално всички мислят, че той е мъртъв.

В карачаево-балкарския език шау / шаУ/ означава мъртъв, нечист, лош, но шаудан означава извор, героят израства на върха на Минги-тау / Елбрус/ , от чиито ледници водят началото си много реки и се храни с ледникова вода, която както видяхме по-горе в митологията се свързва с жива вода. И накрая шауай означава търговец на коне, а едно от геройствата извършено от героя е именно подкарване на табун коне, умение по което се състезава с останалите нарти. Тъй като в един от разказите за нартите  има и вълшебен момент, а именно Къарашауай наказва нартите като им изпраща силен студ / тоест той владее тази стихия/, възможно е в заклинанието да става въпрос за страната на мъртвите духове, а способностите на героя да имат връзка с шаманската способност за общуване с мъртви духове. В друго заклинание се употребява термина уашшау-змея , който според информатора означава дух съвместяващ умъртвяващо и възскресяващото начало.

Подобен кратък вариант на заклинанието произнасяли преди брачната нощ.

Според автора тези духове /Ал и Бал/ могат да се свържат с българо-хазарската епоха, като се има предвид, че при балканските народи  Хала се свързва с образа на Змея.

   Освен познаването на езика на обектите върху, които се въздейства, заклинателят притежава сили с които е надарен от бог или дух. Каракетов изброява няколко наименование на езици: тили – език на морето, което се явява изначално безполовото небе, обгръщащо земята, тебетджи-тили – език на вечния огън, табалтай-тили – език на огнището и постоянството, дорбун-тили, кошун-тили – език на глиненото гърне или според някои информатори обобщеното понятие за език на природата – дагъыастагъы-тили. Хората, които обладават езика на природата в Карачай се наричат дигейчи или тигейчи – имащ чуб на главата или имащи удължена като яйце глава – гаккы-баш.
 

   В заклинанията, по анализите на изследователите,  змията или змеят, произлизайки от света на хаоса, намиращи се в дупката си или в подземния свят се поканват в средния свят, за да оплодотворят обектите на природата, да им дадат жизнена сила за възпроизводство на нови аналогии.

   В едно записано заклинание за изгнание на змията от жилището се употребява израза „ Тангыр-къатда кийиз-сан”, който е преведен като „ в небесния слой вълнено тяло” , а също и „в небесния слой змийска кожа”. Този израз е епитет на Деуэт-хан, покровител на мъдростта, занаятчийството и мъжете.

   За карачаевци образът на змея е свързан с подземния свят, но понякога е заменен от образите на черен вълк и мечка. Божеството Дауат-хан пази хората от тъмните сили. Каракетов цитира следното заклинание срещу заболяване от шарка / на руски език/ :

Бик-Змей, Дауат-хан,

Семи силный Змей,

Кончик хвоста Малая Медведица,

Ветрувую плеть свою возьми змея,

Ветрувую бурку свою накинь на себя змея,

Дай пожалуйста, детеродное место змея,

У Дауат-хан ковш,

У Дауат-хан ярмо,

Огромный нож в руке у него,

Свирель в устах у него.

От этого змея я князем стал,

От бездетного состояние я овдовела,

Апу-змея, Змей,

На силу Дауатову посмотрите ,

Дары Дауата возмите,

Если сказано будет человек /хом/ , то ты Душа-Змея,

В землянном доме своем пребывай змея”

Уф, тюу, тюу, тюу. 

С последното „тюу” се обозначава плюене като цялото заклинание се повтаря девет пъти.

В това заклинание змеят-змия е снабден с атрибути на вятъра като стихия - ветрена бурка /дреха/ и ветрен камшик. Вероятно действието, което трябва да се приложи и се цели е да се „издуха” болеста, шарката, епидемията. В други заклинания, тези „бурка” и „плеть” се споменават с различни епитети, както вече отбелязахме „самцовая” или „земная плеть” очевидно в зависимост от какво действие се цели. Възможно е заклинателят, шаманът също да сменя атрибутите си при различните заклинания. Досега изследователите свързват Дауат-хан с библейския Давид. Тук той е снабден с черпак /съд/, ярем, нож и музикален инструмент, които могат да олицетворяват царска и жреческа власт. Според Георг Краев флейтата или в българския вариант кавала са инструменти на жреца, а музиката съответно е магия. Израза „От бездетного состояние я овдовела” Каракетов тълкува като „получила възможност да има деца”, тоест тук вероятно се има пред вид да се случи неочакваното, жена която не може или е под забрана да ражда, да роди. Но коя жена е под забрана да ражда или трябва да остане девствена освен жрицата, шаманката или тази, която трябва да  посвети цялата си сила, не за продължение на рода, а за връзка с духовете, предците от отвъдния свят. Както Георг Краев пише в „Маска и було” : „Или, отивайки да се кумичат, лазарките –богини на плодородието се посвещават в девство”. Заклинанието предполагаемо изразява желание в космическия порядък да се появи възможност за раждане /или липса на смърт/, като тълкуванието може да бъде – дай детеродно място,  в селището /ковш/ на Дауат, от семето /рода/ на Дауат.

По време на новолуние в ранна пролет се произнасяло заклинание, с което да се принуди змията да оплоди природата:

Уфу змея, супу змея,

Для желания земель (Ты) суху

змея.

Змея истины,

И своем истинам дне (Ты)

истиная змея,

Для пятен солнца (или луны)

(Ты) Змей,

Мужской норов прими змея. /мъжки характер приеми змия/

Мужскую бурку свою накинь

Мужскую бурку свою накинь

на себя змея.

Мужскую плеть свою возыми

змея,

Природы ( Ты) слово.

Природы ты глаз

Мужское' дело (Ты) сделав

преобразовавшись (? - М К ),

в дом свой, возвратившись,

войди змея».

Уф, тюу, тюу, тюу 

/цялото заклинание се изрича  7 или 9 пъти/

Тук вероятно змията е отъждествена с дракона като вселенско тяло от което са породени 19 хиляди класа обекти. Според Каракетов в тези представи у карачаевци доминира земеделския характер на културните възприятия над скотовъдния. В едно от цитираните от Каракетов заклинания змията е наречена: „четвероногая мстительная  змея”, което той тълкува чрез представата за четириногата змия, която се намира в състояние на мъст по отношение на хората. Хората не са защитили змията от духа на небето и той я изгонил под земята, правейки я безнога. Змията се старае да се скрие от човешките очи за двадесет години, за да получи с помощта на Майката на Езерото /Кемисхан/ крака и предишния си вид на дракон /сарыубек/. Всичко това би могло да бъде символично представяне на идеята за усамотяване, отдалечаване от светския живот, медитация, аскетичен живот и по този начин за получаване на определени свръхестествени способности.

   Друга представа за змията е, че тя може да породи дракон. При вярванията на карачаевци за това е необходимо тя да живее далеч от хората, край езеро 20 години /или 21/. Тогава на змията се появяват крака и ако човек ги види, когато те са все още малки, то той ослепява и неговите родственици умират и първи сред тях неговите деца. Драконът или змеят могат да бъдат познати от човека само в мъртво състояние. Чрез заклинания и ритуални действия човек желае да защити себе си и своето потомство от подобно събитие. Ритуал на очистване от духа на дракона се придружава от жертвоприношение на черна овца. Тук ние виждаме синтезирана идеята за познанието, което се предхожда от  умъртвяване. По-горе се спомена, че драконът превръща човека в маг, но бидейки жив го ослепява.

Драконът пребивава в средния свят или в кладенец /хую/, или в езеро или в места свързани с течаща вода.

   Позналият космическия порядък / как змията се превръща в дракон, а от него и останалите обекти/,  става ясновидец, шаман, жрец, маг, тоест познавайки процеса на божествения творчески процес, той се приближава към бога като творец.  Гръмовержецът Чоппа побеждава дракона и способства за появата на света, пуска мълнията си от вечния свят, за да оплоди средния свят, който се появява от окото на дракона.

източник:: "Карачаевцы и балкарцы /этнография, история, археология/,

АКБАЕВ X. М.ТОЛКОВЫЙ СЛОВАРЬ НЕКОТОРЫХ ИМЕН И ТЕРМИНОВ НАРТСКОГО ЭПОСА

 Нарты. Героический эпос балкарцев и карачаевцев.— М.: Наука.