Завет

Днес препрочитах отново афоризмите от КБ Кодекс събрани под заглавието "Осуят-Завет".С тези изречения прадедите са предали най-важната мъдрост,а имено-преди всичко останало човек има нужда от друг човек:да оцени себе си;да съпреживее радост или тъга;да намери искрено общуване,сътрудничество,любов.Четейки тези редове си задавах въпроси като:може ли да живеем без знанието за своите предци?;възможно ли е човек да съществува сам извън кое да е общество?;може ли едно общество да съществува без памет и знание за мъдростта събирана векове наред?

Адамгъа адам керек.
На човека е нужен човек.


Ахшылыкъны унутма,
Аманлыкъны эсде тутма.

Доброто не забравяй,злото не помни

Тели да бол, эсли да бол -
Элинг, жеринг бла бирге бол.
Глупав или умен - бъди винаги със своя народ и земя.

Адамны бети - бетинде,
Элни бети - адетинде.
Съвестта на човека е на неговото лице,
съвестта на народа - в неговите обичаи.

Адет билсенг - адетге кёре,
Билмесенг - бетге кёре.
Ако знаеш обичая-постъпвай по него,
ако не знаеш- постъпвай по съвест.

Анам тикген тонум бар,
Атам салгъан жолум бар.

Имам шуба ушита от майка си,имам път прокаран от баща си.

Аз аша да, аз да жата -
Амма, башынга эркин бол.
И оскъдно да се храниш,и малко да жиевееш - само свободен бъди! /karachays.com/