Незабвение

Наполни мне бокал вином и садись с улыбкой неизменной.Любимый,ты наверно имееш право: сердце своей участи заслуживает.И как-нибудь человек привыкает к этом – кричи слушая тишину, молчи пораженный громом. Позор встретишь или славу : сердце такое испитание заслуживает.Целуй долго.Глоток терпкий разливает бессмертная любовь между нами.Не сможешь долго?Тогда до конца жизни : сердце этот празник заслуживает.Далеко от тебя или навсегда с тобою, буду ждать каждого жребия.Сердце каждый жребий заслуживает – только не забвения....




Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.
И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.
Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...

Незабрава - Катя Филипова музика: Тончо Русев, текст: Калин Донков